Репичка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Репичката (Raphanus sativus var. radicula) е едногодишно кореноплодно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни. Произхожда от Средна Азия. Отглежда се като зеленчукова култура от около 1000 г. пр. н. е. в Китай, Япония, Египет, Рим и Гърция. Оформени са две групи сортове- европейска и китайска. В България се култивират европейските форми. Репичката е студоустойчиво и светлолюбиво растение с къс вегетационен период. Кореноплодите са дребни с овална, конусовидна или цилиндрична форма. Външното им оцветяване варира от розово до червено и виолетово или от комбинация от тези цветове. Месото е бяло, сочно, крехко и плътно в свежо състояние (при застаряване се получава т. н. “Изкуфяване”). При прояждане от червеи придобива вишневочервени нишковидни петна. Богат е на ензими, минерални соли и витамини. Съдържа етерично масло, което усилва секрецията на храносмилателните жлези. Използва се за консумация в прясно състояние, като най-широкото му приложение е при правенето на пресни зеленчукови салати. Не е подходящ за топлинна обработка, тъй като месото се скашква и загубва вкусовите си качества. Репичката се отглежда успешно както на открито така и в оранжерийни условия. В България масово се отглежда в късната есен и рано през пролетта. Кореноплодите са готови за прибиране за около 25-30 дни след поникването на растението. Някои от предпочитаните сортове за отглеждане в България са: Сакса 2, Софийски превъзходни, Любими, Бисер, Червени с бели опашки и др.