Спрежение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен, чрез словоизменение, то ест окончания, представки и други. На спрежението могат да окажат влияние граматичните категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други.
Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категориите лице, число, време, и т. н. се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми като инфинитив, герундий и причастие. (Причастието също може да има различни по време форми.) Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича спреженска таблица или глаголна парадигма.
Правилният глагол има спрежение, в което всички форми се получават от няколко определени форми или основни части (може да е само една, като инфинитивът в английския). Когато даден глагол не може се спрегнати непосредствено по този начин, за него се казва че е неправилен. Обикновено основните части са коренът и/или няколко негови изменени форми (основи).
Спрежение също така е и традиционното име на група глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език (клас от глаголи). Това е значението, което учителите влагат, когато казват, че латинския има четири спрежения. Това означава, че всеки правилен латински глагол може се спрегнати в кое да е лице, число, време, наклонение и залог само като се знаят две неща: към кое спрежение принадлежи той, и основните му части.
[редактиране] Примери за спрежение
В индоевропейските езици глаголите обикновено се изменят спрямо няколко граматични категории, и образуват сложни парадигми, въпреки че някои като английския са опростили значително глаголното си спрежение. По-долу е представено спрежението на глагола съм в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, на български, полски, английски, немски, шведски, френски, италиански, латински, португалски, испански, латвийски, Хинди и персийски. Този обикновено е най-неправилният глагол. Може да забележите сходствата в съответните глаголни форми; само инфинитивите на шведски и хинди се отклоняват от тези на останалите езици.
| Езиково семейство | Славянско | Германско | Италийско | Балтийско | Индо-иранско | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Форма / Лице | Български | Полски | Английски | Немски | Шведски | Френски | Италиански | Испански | Португалски | Латински | Латвийски | Хинди | Персийски |
| инфинитив | бити* | być | to be | sein | vara | être | essere | ser | ser | esse | būt | hona | budan |
| 1 лице, ед. ч. | (аз) съм | (ja) jestem | I am | ich bin | jag är | je suis | (io) sono | (yo) soy | (eu) sou | (ego) sum | es esmu | main hoon | (man) hastam |
| 2 лице, ед. ч. | (ти) си | (ty) jesteś | thou art (архаично) | du bist Sie sind [официално] |
du är | tu es | (tu) sei | (tú) eres (usted) es [официално] |
(tu) és [неофициално] (você) é |
(tū) es | tu esi | aap hai tum ho [неофициално] |
(to) hasti |
| 3 лице, ед. ч. | (той / тя / то) е | (on / ona / ono) jest | he/she/it is | er/sie/es ist | han / hon / den / det är | il / elle est | (egli / essa) è | (él / ella) es | (ele / ela) é | (is / ea / id) est | viņš / viņa ir | woh hai ve hain [официално] |
(u) hast |
| 1 лице, мн. ч. | (ние) сме | (my) jesteśmy | we are | wir sind | vi är | nous sommes | (noi) siamo | (nosotros / nosotras) somos | (nós) somos | (nōs) sumus | mēs esam | ham hain | (mâ) hastim |
| 2 лице, мн. ч. | (вие) сте | (wy) jesteście | you are | ihr seid | ni är | vous êtes | (voi) siete | (vosotros / vosotras) sois (ustedes) son [официално] |
(vós) sois (vocês) são |
(vōs) estis | jūs esat | tum log ho / aap log ho / aap log hain | (šomâ) hastid |
| 3 лице, мн. ч. | (те) са | (oni / one) są | they are | sie sind | de är | ils / elles sont | (essi) sono | (ellos / ellas) son | (eles / elas) são | (eī / eae / ea) sunt | viņi, viņas ir | ve hain | (ânhâ) hastand |
| Официална форма | (Вие) сте | ~ | ~ | Sie sind | ~ | vous êtes | (lei) è / (loro) sono | (usted) es / (ustedes) son | (o senhor / a senhora) é (os senhores / as senhoras) são |
~ | ~ | ve hain | 2 лице (šomâ) hastid 3 лице (išân) hastand |
*Архаизъм, няма инфинитив в съвременния език.
[редактиране] Спрежение в българския
В българския език има три спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на -е, от второто - на -и, а от третото - на -а или -я. За да запомнят по-лесно спреженията, на децата в началните училища им се казва ги научават чрез думата "летища" + я. Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения.
| I спр. | II спр. | III спр. | III спр. | |
|---|---|---|---|---|
| аз | чета | говоря | искам | отварям |
| ти | четеш | говориш | искаш | отваряш |
| той, тя, то | чете | говори | иска | отваря |
| ние | четем | говорим | искаме | отваряме |
| вие | четете | говорите | искате | отваряте |
| те | четат | говорят | искат | отварят |
