Сюлейман Великолепни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сюлейман І султан на Османската империя |
|
 |
|
| Роден: | 6 ноември, 1494 Трабзон, Османска империя |
|---|---|
| Починал: | 5 септември, 1566 Сигетвар, Унгария |
Султан Сюлейман I (на турски: Süleyman), известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател (на турски 'Кануни') е 10-ия султан на Османската империя от 1520 до 1566 г. Наследява Селим I на трона. Роден на 6 ноември 1494 г. в Трабзон.
По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила. Въпреки че империята продължава да разширява своите владения след смъртта му, периодът е последван от дълги години на упадък.
Когато е на 7 години, Сюлейман е изпратен да учи история, литература, теология и военно дело в Истанбул. Първоначалните умения за управление придобива когато става управител на няколко области.
Съдържание |
[редактиране] Успехи
Възкачил се на престола след смъртта на баща си, Сюлейман започва редица завоевателни походи, като при първия завладява Белград на 29 август 1521 г. На 24 декември 1522 г. превзема остров Родос след обсада. По този начин принуждава рицарите на Св. Йоан (известни още като йоанити) да се прехвърлят в Малта.
На 29 август 1526 г. Сюлейман побеждава Лайош II, кралят на Унгария, в битката при Мохач. Така окупира по-голямата част от Унгария, но поверява управлението ѝ на Янош Заполя, княза на Трансилвания. Впоследствие обаче Карл V, император на Свещената римска империя, и брат му Фердинанд, ерцхерцог на Австрия, превземат Унгария, като Сюлейман отвръща с два опита за ново нахлуване. И двата пъти го застига лошо време след като стига до Виена през 1529 и 1532 г. През 1533 г. подписва договор с Фердинанд, с който Унгария е поделена между Хабсбургите и Заполя. Когато Заполя умира, Фердинанд получава всички унгарски територии, подтиквайки Сюлейман да анексира Унгария. В резултат се пораждат конфликти и мирни договори, възвръщащи статуквото.
През следващите две десетилетия били анексирани обширни територии на изток от Мароко в Северна Африка и на север от Персия в Близкия изток. Това бързо териториално разширение се свързва с военноморско надмощие за кратко в Средиземно море, Червено море и Персийския залив. През 1562 г. завладява Трансилвания.
Докато за останалия свят той изглежда опасен, вътре в империята той има слава на справедлив владетел, който се бори с корупцията и който покровителства художниците и философите. Известен е и като един от големите ислямски поети и като изкусен златар. Получава прозвището Законодател след като преустроява османската правна система. Законите, които съставя, обхващат почти всеки аспект от живота по онова време.
Сюлейман умира на 5 септември 1566 г. — нощта преди победната битка при Сигетвар в Унгария. Погребан е в мавзолей заедно със съпругата си Анастасия Лисовска (известна с турското си име Хурем) в Сюлеймановата джамия.
Когато Сюлейман Великолепни умира най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), много балкански области до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка, са завладени от Османската империя.
[редактиране] Възстановени стени на Йерусалим
През 1517 г. Османската империя със султан Селим I завладяла земите на древен Израел и Юдея след като победила египетските мамелуци (1250–1517). Османците имали благосклонно отношение към евреите, като приели хиляди еврейски бежанци, изгонени от испанския крал Фердинанд II в 1492 г. Сюлейман наредил издигането на величествена заграждаща крепостна стена около целия град (който не бил толкова голям по това време). Тази стена може да се види и днес.
[редактиране] Борби за наследство
Сюлейман нарушава установената практика, когато издига двама роби на високо положение. Единият, Ибрахим Паша, е велик везир 13 години. Другият, пленена украинка, дъщеря на руски православен свещеник — Александра Лисовска, или Анастася Лисовска известна още като Рокселана и Хурем — става негова любима жена за изненада на империята и международната общност. От нея има една дъщеря (Михримах) и няколко сина — Мехмед, умира млад, Селим, Баязид, Абдулаким (умира малко след раждането си) и Цихангир (с физически увреждания).
Поради конфликти за властта, очевидно подкладени от Анастася Лисовска, Сюлейман убива Ибрахим Паша (поддръжник на Мустафа, първородния син на Сюлейман) и го заменя с нейния зет Рустем паша. По-късно, очевидно вярвайки, че популярността му сред армията застрашавала положението му, убива и Мустафа, като по този начин дава път на един от синовете на Хурем.
В очакване на смъртта на Сюлейман, която по ръководещия обичай на братоубийството би довела до смъртта на Селим или Баязид, братята провели редица битки за наследството, които накарали Сюлейман да нареди Баязид да бъде убит на 25 септември 1561 г. Това се случва след като Баязид, избягал в Иран и е върнат на империята от шаха. По този начин Селим наследява Сюлейман, въпреки че той проявява малък интерес към властта.
[редактиране] Външни препратки
| Султани на Османската империя |  |
|---|---|
|
Осман I • Орхан I • Мурад I • Баязид I • Мехмед I • Мурад II • Мехмед II • Баязид II • Селим I • Сюлейман I • Селим II • Мурад III • Мехмед III • Ахмед I • Мустафа I • Осман II • Мурад IV • Ибрахим I • Мехмед IV • Сюлейман II • Ахмед II • Мустафа II • Ахмед III • Махмуд I • Осман III • Мустафа III • Абдул Хамид I • Селим III • Мустафа IV • Махмуд II • Абдул Меджид • Абдул Азис • Мурад V • Абдул Хамид II • Мехмед V • Мехмед VI |
|
