Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Малта — Уикипедия

Малта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Repubblika ta' Malta
Republic of Malta
Знаме на Малта

(Информация)

Герб на Малта

(Информация)

Национален девиз: "Virtute et Constantia"
(С кураж и постоянство.)
Местонахождение
Официален език Малтийски и английски
Столица Валета
Координати на столицата 35° 53' с. ш.,
14° 30' и. д.
Най-голям град Биркиркара
Президент Еди Фенех Адами
Министър-председател Лорънс Гонзи
Площ
 — Общо
 — % вода
на 184-то място


316 км²
незначителен

Население


 — Общо (2002)
 — Гъстота

на 165-то място


394 583
1249 д/км²

БВП

 — Общо (2002)
 — На глава от
   населението


6 818 млн $


17 027 $
 

Независимост


 — Дата

От Обединеното кралство
21 септември 1964 г.
Валута Малтийска лира
Часова зона UTC +1
Национален химн L-Innu Malti
Internet TLD .MT
Телефонен код 356

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 78% от БВП на страната е от туризъм.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Малта Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно Море определя дългата й история като арена на нашествия и окупация.Колония на финикийци,картагенци,римляни,византийци,араби,нормани,сицилианци,французи.От 1530г. го 1834г. Малта е резиднция на Йоанитския(Малтийски) орден.Страната получава независимост от последната си владетелка - Великобритания през 1964г.От 2004г. Малта е член на ЕС.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Малта Малта е република.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Малта

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Малта Малта е разположена на Малтийския архипелаг,съставен от три населени(Малта,Гоцо и Комино) и три необитаеми(Коминото,Филфла и Свети Павел) острова.Архипелагът се намира на около 90 км. южно от Сицилия и на 250 км. от Африка/Северна/.Най-голям е остров Малта (245,7 кв. км) – дълъг 27 км, широк 14,5 км, а дължината на бреговата линия е 137 км., където се намира и Ла Валета - столицата.Брегът на острова е скалист,съставен от множество малки заливчета,образуващи естествени пристанища,пясъчни плажове и стръмни клифове.Вътрешноста на острова е заета от ниски хълмове,с грижливо оформени тераси по склоновете,на които се отглеждат култури.Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта й се обработва.Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Остров Гоцо е с 4 пъти по-плодородни почви от о.Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Малта Въпреки ограничените природни ресурси съвременна Малта се развива с високи темпове.Основни промишлени отрасли са електрониката,ремонт на кораби,хранително-вкусова промишленост.Корабоплаване,туризъм и търговията са най-важни за икономиката.Над 1 милион туристи посещават страната всяка година. Земеделието също е важно за Малта.Отглеждат се зърнени храни,зеленчуци,грозде,смокини,цветя,цитруси и фуражни култури.На о-в Гоцо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Малта Населението на Малта е над 400 000 души й е най-малката по площ и население страна в ЕС.Основна раса е европеидната,но има и афроамериканци.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Малта Малта е христянска страна.Тоест празнува Коледа,Великден и останалите христянски празници. Основните религия християнство (католици).

[редактиране] Други

  • Комуникации в Малта
  • Транспорт в Малта
  • Въоръжени сили на Малта
  • Външна политика на Малта

[редактиране] Външни препратки

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu