Танжер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Танжер е (Танджа طنچة на берберски и арабски, Tánger на испански, и Tanger на френски), град в северна част на Мароко с население 669 685 души (преброяване от 2004 г.). Градът се намира близо до Гибралтарския проток.

[редактиране] История

Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града.

Според берберските предания, градът е построен от сина на Тинджис - Суфакс. Тинджис била съпруга на берберския герой Антаиос. Има и други легенди за възникването на града. Гръцка легенда преписва създавенето на града на великана Антаеус, чиито гробница и скелет са положение в близост до града. Друга гръцка легенда описва, че градът е създаден от Софакс, син на Херкулес и на вдовицата на Антаеус. Пещерата на Херкулес е само на няколко километра разстояние от града. Сега тази пещера е основна туристическа атракция в региона, като част от древногръцката митология. Вярва се, че митичният герой е спял в пещерата по време на покоряването на дванадесетте изпитания.

Танжер се оформя като важен град за берберите и все още е населяван от тях, като се счита, че името му е дошло от бога им Тинджис или Тинга. Градът в древността е завладян от Картаген. По времето на Древен Рим градът израства като важен икономически център и придобива важни административни функции.

През 5 век вандаливандалите завладяват града по време на своя поход през Северна Африка. Век по-късно (между 534 и 682 г.) градът е част от Византийската империя. През 702 г. градът попада под влиянието на арабската експанзия.

В периода 1471-1580 г. градът е владение на Португалия, през 1580-1640 г. градът е владение на Испания и Португалия, и отново само на Португалия през 1640-1661 г. През 1661 г. градът е даден на Чарлз ІІ Стюарт, като част от зестразестрата на португалскаат инфанта Катерина де Браганза. В градът е настанен британски военен гарнизон. Градът е със статут на свободен град, еднакакъв с тези във Британия.

През 1679 г. мароканският султан Моулай Исмаил прави неуспешен опит да превземе града и околностите, но на града е наложена абсолютна блокада. Все пак през 1684 г. британците решават да се изтеглят от града, като при напускането си го унищожават напълно заедно с пристанището.

По времето на Моулай Исмаил градът се възстановява, но не може да се развие и населението му остава под 5000 души до 1810 г.

Географскоот разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на 19 и началото на 20 век. Тук германският кайзер Вилхелм ІІ обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона

В началото на 20 век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. През 1928 г. Италия също попада в тази група.

След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г.

Днес градъте е един от най-големите и важни иконимически и транспортни цетрове на Кралство Мароко.