Т-29
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Картинка:......... | |
| Т-29 Тактико-технически данни |
|
|---|---|
| опитен образец | 1934 г. |
| на въоръжение от | 1936 г. |
| на въоръжение в | СССР |
| дължина | 7,44 м. |
| ширина | 3,22 м. |
| височина | 3,02 м. |
| тегло | 23,5 т |
| окачване | ? |
| макс. скорост | 51 (72 на колела) км/ч. (по шосе) ? км/ч. (прес. терен) |
| запас от ход | ? км. (по шосе) ? км. (прес. терен) |
| широчина на ров | 0,75 м. |
| вертикално препятствие | 2 м. |
| основно въоръжение | 76,2 мм оръдие (70 сн.) |
| допълнително въоръжение | 4 или 5 х &.62 мм ДТ (8 000 патр.) |
| дебелина на бронята | 30 mm |
| силова установка | 12-цилиндров М-17Ф 500 к.с. (373 kW) |
| екипаж | 6 души |
Т-29 е съветски колесно-верижен среден танк. Основното предназначение на танка е съпровождане и огнева поддръжка на общовойсковите съединение при развитие на успеха, след пробив на отбранителната полоса на противника.
[редактиране] История
През 30-те години на 20 век в СССР е създадена поредица от прототипи на колесно-верижен танк, един от които е и средният танк Т-29.
Първоначално започва работа по създаването на танк-изтребител, който получава означението ИТ-3. През 1934 г. в завод № 185 в Ленинград започва разработването на колесно-верижен танк на базата на езкизите на ИТ-3. Конструкторите Цейц и Астров работят успоредно по два сходни прототипа - Т-29-4 и Т-29-5. Поради срещнатите трудности в хода на двата проека в края на същата година те са обединени. През декември прототипът е готов и получава обозначението Т-29.
През следващата година танкът преминава заводски и държавни изпитания и в началото на 1936 г. е приет на въоръжение. Взето е решение серийното производство на машината да се развърне в завод № 185 в Ленинград. През следващата 1937 г. в завода се произведени две машини. Поради това, че танкът се оказва монго сложен за производство и експлоатация е взето решение да бъде снет от производство и въоръжение.
[редактиране] Устройство
Т-29 е трикуполен танк, почти аналогичен със средния танк Т-28.
Корпусът на танка е изграден от заварени по между им бронелистове. Ширината и височината, в сравнение с Т-28, е увеличена незначително. Това е постигнато след разместване на вътрешното оборудване. Основната купола е идентична с тази на Т-26, а допълнителните куполи са еднакви с тези на Т-28. Въоръжението и монтирането му е идентично с това на Т-28.
Силовата установка е авиационен двигател М-17Ф. Трансмисията се състои от дисков фрикцион, петскоростна предавателна кутия, два бордови фрикциона и две бордови предавки. Окачването е изпълнено по индивидуална схема със спирални пружини. При движение на колела трите двойки задни опорни колела са водещи, а предните - управляеми.
Системата за свръзка се състои от радиостанция 71-ТК-1 и вътрешно разговорно устройство СПУ-7-Р.
[редактиране] Модификации
- Изделие "155" - езкизен проект за модрнизация и развитие на Т-29 в периода 1937 - 1938 г. Машината е с маса - 32-33 т, екипаж - 6 души, броня - 50/40 мм, въоръжение - 76,2-мм оръдие Л-10 (76 сн.) и пет картечници, макс. скорост по шосе - 50 км/ч.
| БT-1 | БT-2 | БT-5 | БT-7 |БT-8 | ИС-1 | ИС-2 | ИС-3 | ИС-4 | ИС-6 | ИС-7 | КВ-1 | КВ-2 | КВ-3 | КВ-4 | КВ-5 | КВ-6 | КВ-7 | КВ-8/КВ-8с | КВ-9 | КВ-10| КВ-11 | КВ-12 | КВ-13 | КВ-14 | КВ-85 | КВ-100 | КВ-220 | КВ-222 | ПТ-76 | Т-10 | Т-17 | Т-18 | Т-20 | Т-21 | Т-22 | Т-23 | Т-24 | Т-26 | Т-27 | Т-28 | Т-29 | Т-30 | Т-34 | Т-35 | T-37 | T-38 | Т-40 | Т-44 | Т-50 | Т-54 | Т-55 | Т-60 | Т-62 | Т-64 | Т-70 | Т-72 | T-80 | Т-80 | Т-84 | Т-90 | Т-95 | |
