Фламандски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наименованието фламандски език се използва според контекста за няколко различни неща:
- фламандски, за разлика от стандартния нидерландски, се наричат южните диалекти на нидерландския (западнофламандски, източнофламандски, брабантски, лимбургски), говорени в Белгия и съседните части на Холандия и Франция. Тази статия се отнася за тази употреба на наименованието.
- стандартният нидерландски език, един от официалните езици в Белгия, се нарича фламандски, за разлика от френския. Вижте статията за нидерландски език.
- фламандски понякога се нарича и западнофламандският диалект, считан от някои за отделен език. Вижте статията за западнофламандски език.
Фламандският език се отличава с малко по-различен изговор на някои звуци, той звучи по-меко и по-малко гърлено от холандския. Във фламандския някои думи са с по-различно значение от тези в литературния нидерландски, а други са характерни само за него и липсват в официалния речник.
Кралство Белгия е разделено официално от езикова граница на две области. На север от езиковата граница се намира областта Фландрия, където основната част от населението говори фламандски. На юг се намира областта Валония – в нея се говори френски.
Интересна е борбата между фламандския и френския език на територията на кралство Белгия. След създаването на държавата Белгия официален език е само френския, макар че преобладаващата част от населението е фламандско-говорящо. Сред по-издигнатите и богати слоеве от фламандското население се говори само на френски, като се пренебрегва майчиния език. По-привилегированото положение на френския се дължи до голяма степен на по-силното икономическо развитие на областта Валония, основано на въгледобивната промишленост.
От началото на 20 век, с изчерпването на находищата на въглища и западането на въгледобива във Валония и същевременно с икономическия подем във Фландрия (развитието на Антверпен като важен транспортен възел и др.), фламандският заема своето подобаващо място и извоюва статута си на втори официален език в Белгия. Борбата за надмощие между двата езика довежда до развитието на силни сепаратистки движения, целящи отделянето на Валония и Фландрия в две самостоятелни държави. През 1958 г. Белгия започва промяна на конституционната си рамка, като създава три отделни общности, разделени по езиков критерий (нидерландски, френски и немски език), и три географски региона. От 1980 г. Кралство Белгия става федерална държава с широки правомощия на регионалните парламенти.
