Франсоа Гизо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Франсоа Гизо френски политик и историк
Роден:	4 октомври 1787 Ним, Франция
Починал:	12 септември 1874 Вал Рише, Франция

Франсоа Пиер Гийом Гизо (на френски: François Pierre Guillaume Guizot) е френски политик и историк. Той е изявен привърженик на конституционната монархия и водеща фигура в управлението на Франция между 1830 и 1848.

[редактиране] Биография

Франсоа Гизо е роден през 1787 в семейство на хугеноти. Баща му е гилотиниран през 1794 в разгара на терора по време на Френската революция. Гизо и майка му заминават за Женева, където той получава добро образование.

Гизо пристига в Париж през 1805, за да учи право, и скоро прави впечатление с литературните си способности, отбелязани от Шатобриан. През 1812 се жени за писателка, която умира през 1827 и от която има една дъщеря (1819-1837). През 1828 се жени повторно и има един син (1833), но жена му умира малко след неговото раждане.

През януари 1830 Франсоа Гизо е избран за депутат и се противопоставя на политиката на Шарл X. Привърженик на конституционната монархия, той активно подкрепя Луи Филип, който след Юлската революция заема трона, а Гизо е включен в състава на правителството. Първите години от участието му в управлението се свързват с реформа на публичното образование и постоянни противоречия с Адолф Тиер.

След оттеглянето на войнствения Тиер, официално правителството е оглавено от Никола Су, но Гизо се превръща в движещата сила зад кабинета. По-миролюбиво настроен и смятащ съюза между Англия и Франция за необходим, той постига с помощта на Робърт Пийл помиравянето на двете страни. Това става въпреки усилията на лорд Хенри Палмерстън, който смята, че Франция трябва да бъде отслабена с оглед на възможността за бъдеща война между двете страни.

След смяната на Палмерстън с лорд Абърдийн, между двете либерално ориентирани държави в Европа е установено сътрудничество. Нова смяна на правителството в Лондон и династичната криза в Испания противопоставят Франция и Англия и Гизо е принуден да търси сближение с абсолютистка Австрия.

Франсоа Гизо оглавява правителството през 1847. Макар че е министър-председател за кратко, той е сред най-влиятелните личности в управлението на страната, обединявайки около себе си една консервативна партия, стремяща се да запази равновесието между демократизацията на обществото и връщането към анархията на революцията. През 1848 Гизо пада от власт след отказа си да промени избирателния закон.

Гизо прекарва една година в Англия, където отново се заема с исторически изследвания, концентрирайки се върху Английската революция, след което се завръща във Франция. От водещ европейски политик той се превръща в историк, философ и наблюдател на епохата. Той е активен и като член на Френската академия, както и на калвинистката общност. Франсоа Гизо умира през 1874 във Вал Рише, Нормандия.

[редактиране] Библиография

• Dictionnaire des synonymes de la langue française (1809)
• De l’état des beaux-arts en France (1810)
• Annales de l’éducation, (1811-1815; 6 тома)
• Vie des poètes français du siècle de Louis XIV (1813)
• Quelques idées sur la liberté de la presse (1814)
• Du gouvernement représentatif de l’état actuel de la France (1816)
• Essai sur l’état actuel de l’instruction publique en France (1817)
• Du gouvernement de la France depuis la Restauration. Des conspirations et de la justice politique (1820)
• Des moyens de gouvernement et d’opposition dans l’état actuel de la France. Du gouvernement de la France et du ministère actuel. Histoire du gouvernement représentatif en Europe, (1821; 2 тома)
• De la peine de mort en matière politique (1822)
• Essai sur l’histoire de France du Ve au Xe siècle (1823)
• Histoire de Charles Ier, (1827; 2 тома)
• Histoire générale de la civilisation en Europe (1828)
• Histoire de la civilisation en France, (1830; 4 тома)
• Le presbytère au bord de la mer (1831)
• Rome et ses papes (1832)
• Le ministère de la réforme et le parlement réformé (1833)
• Essais sur l’histoire de France (1836)
• Monk, étude historique (1837)
• De la religion dans les sociétés modernes (1838)
• Vie, correspondance et écrits de Washington (1839-1840)
• Washington (1841)
• Madame de Rumfort (1842)
• Des conspirations et de la justice politiques (1845)
• Des moyens de gouvernement et d’opposition dans l’état actuel de la France (1846)
• M. Guizot et ses amis. De la démocratie en France (1849)
• Pourquoi la révolution d’Angleterre a-t-elle réussi ? Discours sur l’histoire de la révolution d’Angleterre (1850)
• Études biographiques sur la révolution d’Angleterre. Études sur les beaux-arts en général (1851)
• Shakespeare et son temps. Corneille et son temps (1852)
• Abélard et Héloïse (1853)
• Édouard III et les bourgeois de Calais (1854)
• Histoire de la république d’Angleterre, (1855; 2 тома)
• Histoire du protectorat de Cromwell et du rétablissement des Stuarts, (1856; 2 тома)
• Mémoires pour servir à l’histoire de mon temps, (1858-1867; 8 тома)
• L’amour dans le mariage (1860)
• L’Église et la société chrétienne en 1861. (1861)
• Un projet de mariage royal (1862)
• Histoire parlementaire de France, recueil de discours, (1863; 5 тома)
• Médiations sur l’essence de la religion chrétienne (1864)
• Guillaume le Conquérant (1865)
• Méditations sur l’état actuel de la religion chrétienne (1866)
• La France et la Prusse responsables devant l’Europe (1868)
• Méditations sur la religion chrétienne dans ses rapports avec l’état actuel des sociétés et des esprits. Mélanges biographiques et littéraires (1868)
• Mélanges politiques et historiques (1869)
• L’histoire de France depuis les temps les plus reculés jusqu’en 1789 (1870-1875; 5 тома)
• Le duc de Broglie (1872)
• Les vies de quatre grands chréitiens français (1873)

[редактиране] Източници