Фред Астер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фред Астер американски актьор |
|
Роден: | 10 май 1899 Омаха, Небраска |
---|---|
Починал: | 22 юни 1987 Лос Анжелис, САЩ |
Фред Астѐр (на английски: Fred Astaire) е американски актьор, танцьор, певец, шоумен и един от най-великите майстори в музикалния и танцувален жанр в американското кино. Роден е на 10 май 1899 г. в Омаха, Небраска. Истинското му име е Фредерик Аустерлиц. Почива на 22 юни 1987 г. Неговата театрална и кинокариера обхваща период от 76 години, в течение на които се снима в 31 музикални филма. Неговото име най-често се свързва с Джинджър Роджърс, с която се снимат в 10 филма, преобърнали представата за жанра на музикалната комедия.
Балетистите Балачин и Нуриев го наричат най-великият танцьор на ХХ век. Освен това Астер се счита за танцьор, оказал най-голямо влияние на жанра мюзикъл и по-точно, в киното и телевизията. Американският институт за кино го нарежда сред петте най-велики актьори на всички времена.
Баща му е австрийски емигрант в САЩ, изповядващ католицизма. Неговата майка е лютеранка, родена в Америка, но също е от имигрантско потекло. Астер е псевдоним, взет от Фред и неговата сестра Адел за техните изпълнения във водевили в 1905 г. Семейната легенда свързва това име с някакъв техен прадядо, когото май наричали Л'Астер. Техните успехи във водевила се движили с променлив успех и прекъсвания, докато не попаднали на сцените на Бродуей с пиесата Over The Top в 1917 г.
Някои източници твърдят, че братът и сестрата Астер се мярват във филма Fanchon, The Cricket с Мери Пикфорд в главната роля, но това за съжаление не отговаря на истината. В 1917 г. Астер се запознава с Джордж Гершуин, което поставя началото на дълготрайната им дружба, оказала влияние на кариерата на двамата артисти.
През 20-те години на миналия век Фред и Адел се появяват на сцените на Бродуей и Лондон в спектакли като: Lady Be Good, Funny Faces, The Band Vagon, като получават признанието на публиката от двете страни на океана. Тяхната творческа двойка се разпада през 1932 г., когато Адел се омъжва за първия си мъж - лорд Чарлз Кавендиш, син на херцога на Девъншир. Фред продължава своята успешна кариера по сцените на Бродуей и Лондон в Gay Divorce (Веселият развод) и започва да отправя поглед към "Меката" на киното - Холивуд.
Холивудският фолклор разказва за първия отчет от пробите на Астер така: "Не може да пее. Не може да играе. Плешив. Може малко да танцува.". Продуцентът на Фред Астер и Джинджър Роджърс заявява, че никога не е чувал за такива оценки, и че те са се появили много по късно. В интервю за АВС, проведено през 1980 г. от журналистката Барбара Уолтърс Астер казва, че всъщност в отчета се говори: "Не може да играе. Малко плешив. Танцува." Макар че пробите се оказват неуспешни, в 1933 г. е филмовият му дебют в успешната лента "Танцуващата дама", където той играе самия себе си заедно с Джоан Крофърд.
[редактиране] Филмография
- Dancing Lady (1933)
- Flying Down to Rio (1933)
- The Gay Divorcee (1934)
- Roberta (1935)
- Top Hat (1935)
- Follow the Fleet (1936)
- Swing Time (1936)
- Shall We Dance (1937)
- A Damsel in Distress (1937)
- Carefree (1938)
- The Story of Vernon and Irene Castle (1939)
- Broadway Melody of 1940 (1940)
- Second Chorus (1940)
- You'll Never Get Rich (1941)
- Holiday Inn (1942)
- You Were Never Lovelier (1942)
- The Sky's the Limit (1943)
- Yolanda and the Thief (1945)
- Ziegfeld Follies (1946)
- Blue Skies (1946)
- Easter Parade (1948)
- The Barkleys of Broadway (1949)
- Three Little Words (1950)
- Let's Dance (1950)
- Royal Wedding (1951)
- The Belle of New York (1952)
- The Band Wagon (1953)
- Daddy Long Legs (1955)
- Funny Faces (1957)
- Silk Stockings (1957)
- On the Beach (1959)
- The Pleasure of His Company (1961)
- The Notorious Landlady (1962)
- Finian's Rainbow (1968)
- Midas Run (1969)
- Just One More Time (1974) (късометражен)
- That's Entertainment! (1974) (разказвач)
- The Towering Inferno (1974)
- The Lion Roars Again (1975) (късометражен)
- That's Entertainment, Part II (1976) (разказвач)
- The Amazing Dobermans (1976)
- The Purple Taxi (1977)
- Ghost Story (1981)
- George Stevens: A Filmmaker's Journey (1985) (документален)