Хилендарски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хилендар (на сръбски: Хиландар; на гръцки: Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. Основан през 10 век от монаха Георгиу Хилендариус, основател и първи ктитор. Два века по-късно, през 1198 година, е обновен и основан като сръбска обител от Свети Сава и неговия баща, великия жупан Стефан Неман (с монашеско име Симеон) от средновековната сръбска държава Рашка. В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Към момента е четвърти в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

През 70-те години на 20 век гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в Света гора. Светата общност, управляваща монашеската република отказва и оттогава всеки манастир се захранва с автономни електрогенератори. Така Хилендар е електрифициран през 80-те години на 20 век. През 2004 година става инцидент с електрическа отоплителна печка в старата част на манастира. Избухва силен пожар, който значително поврежда манастира. Около половината манастир изгаря до основи. В момента се извършват възстановителни работи.

Хилендарският манастир е свързан и с българската история. При падането на Сърбия под турско робство, много повече български монаси, отколкото сръбски започват да обитават манастира, като се стига до положението той да стане изцяло български в продължение на 2 века - от 17-и до 19-и век. Много видни българи от това време пребивават или посещават манастира - Софроний Врачански, Иларион Макариополски и други. Тук е живял и Паисий Хилендарски. Там той е написал История славянобългарская.

[редактиране] Външни връзки

• Официален уебсайт на манастира.
• Хилендарският манастир в pravoslavieto.com
• Фотографии от Хилендарския манастир
• Колекция на Държавния университет на Охайо. Представлява най-голямата колекция в света от средновековни славянски ръкописи, записани на микрофилми.