Хисаря
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хисар и Хисаря.
Хисаря е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Карлово. Градът е административен център на община Хисаря.
| Хисаря | |
|---|---|
 42° 30' N, 24° 42' E |
|
| Данни | |
| Област: | Пловдив |
| Население: | 8 781 |
| Надм. височина: | 346 м |
| Пощ. код: | 4180 |
| Тел. код: | 0337 |
| МПС код: | РВ |
| Кмет | |
| инж. Вълко Минчев Макавеев | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
[редактиране] История
Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-ІV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.
След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на ІV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения.
След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на ІV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода ІV – VІ в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената отрита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
Минават векове на разруха... А възстановеното през втората половина на ХVІІ в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.
Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.
[редактиране] Религии
Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати тракийски мистерии и орфизъм, през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес, в града има три православни църкви, два католически храма, евангелистка църква и джамия.
Православният храм “Св. Пантелеймон” се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от Рилския манастир. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли.
Църквата “Успение Богородично” в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 година. Тя е без кубета. Има една олтарна обсида и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местния събор.
Църквата “Св. Димитър” в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 година. Опожарявана по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото килийно училище в селото. На 16 юли 1982 година е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местния събор.
Католическият храм “Св.св. Петър и Павел” в квартал Миромир е построен през 1882 година от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и събора на местното население.
Католическата църква «Пресветото семейство от Назарет» е най-новия храм в града. Строителството е завършено през настоящата година.
За да научите повече за католическите църкви в Хисаря посетете www.miromir_h.narod.ru
Джамията е на повече от 400 години. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е когато Хисар е бил турско селище. По време на Руско-турската война е била опожарена и до днес е запазено само минарето. От една година джамията работи през лятото.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Летен театър в стил античен амфитеатър, с 1300 места и открита сцена. Строен е през 1960 година.
Културен дом – театрална зала с 515 седящи места, подвижна сцена и озвучаване. Допълнително – гримьорни, малки зали за репетиции, конферентни зали. На сцената редовно се провеждат театрални постановки, концерти и тържествени събрания.
[редактиране] Музеи
Археологически музей – Основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Отлично запазени образци от праисторическо време; тракийски, римски и византийски съдове; колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети, проследяващи историята на народите, населявали района.
Музейна сбирка на бъбречните камъни - съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 година. Намира се в Балнеолечебница «Момина баня». Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 грама, изваден оперативно.
[редактиране] Читалище
Учредено на 14 ноември 1904 година. Поетът Иван Вазов лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори. От онова време е запезен един оригинален метален печат с неговия образ. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Има самодеен танцов състав за фолклор, театрален състав “Театър без диплома”, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти. Съхранява традициите и българския дух, като събира и пресъздава древни ритуали, занаяти и песенен фолклор.
[редактиране] Фолклорни традиции
“Джумалите” са самобитните кукерски игри на населението от кв.Момина баня в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Разиграването на обреда започва от скален връх със светилище. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с Богинята Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от “посветени” неженени мъже. Докато водачът (царя, жреца) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди. Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята. Днес е запазено старото наименование с турски корен “джумал” – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат “каук” (тур. – висока шапка), а има и ниски – “капели”. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на Злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всичко се нашива на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията и привилегията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.
[редактиране] Природа
Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света - магнолии, гинко билоба, ацер, пауловния, албиции и други. Първият парк, около бившата баня „Тополица”, е дело на швейцарския инженер Лусиен Шевалиас от 1892 г. Красиви паркове има около извор „Момина Баня”, Летния театър, в лечебно-възстанавителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на Средна гора или южните масиви.
[редактиране] Редовни събития
14 февруари – традиционни дегустации на вино с кулинарна изложба. Март - на Сирни Заговезни - кукерско шествие по улиците на града – “джумали”. Първата седмица на юни - Празници на града и минералната вода. Началото на юни - Театрален фестивал за аматьорски състави. 24 декември - традиционната Коледна елха на центъра и концерт на открито
Местни събори: 29 юни - в квартал Миромир; 15 август - в квартал Момина баня; 02 май - в квартал Веригово
[редактиране] Личности
С Хисар е свързана голяма част от творчеството на класикът на българската литература Иван Вазов. Тук той написва романа «Нова земя», редица стихотворения и пътеписи. Тук се раждат най-вдъхновените стихове за българската природа: «Отечество любезно, как хубаво си ти!» Във “Вила Петрович” са отсядали писатели и поети като Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Любен Дилов, Радой Ралин, Валери Петров и много, много други. Тук те са намирали така необходимият им уют и спокойствие и черпели вдъхновение за своите произведения.
В Хисар са родени художниците Вълчан Петров и Илин Паунов, оперната певица Ана Бозева, поетесата Юлия Вапцарова, артиста Илия Мангачев.
Maya 15:28 29 Nov 2005
[редактиране] Литература
Веско и Ваньо са известни литературни герои от хисарската градска митология. Когато са в Хисар ломят и громят.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на домашни животни – овце, свине, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски /в тава/; свинска кървавица; телешки език, пълнен с праз; тракийски гювеч със свинско месо.
Рецепта за тракийски сач /плитка глинена тавичка/: приготвя се от ситно нарязан телешки език, свинско шкембе, гъби печурки, пресни зелени чушки и лук. Запържват се в масло за около 5 минути. Прибавя се сол на вкус и зелени подправки. След това ястието се запича върху сача. Отгоре се поръсва с домашен кашкавал. Консумира се с червено вино, за предпочитане каберне.
[редактиране] Външни препратки
- Община Хисар
- http://www.hissar.org - Информационен туристически център
