Диоклециан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Диоклециан римски император |
|
 |
|
| Роден: | ок. 240 Далмация, дн. Хърватска |
|---|---|
| Починал: | 316 Салона, дн. Хърватска |
Диоклециан, пълно име Гай Аврелий Валерий Диоклециан (р. около 240 г., Далмация — 316, Салона) е римски император от 20 ноември 284 до 1 май 305.
Модерната историография счита царуването му за край на времето на т.нар. войнишки императори и началото на Късната Античност.
Съдържание |
[редактиране] Път към властта
Диоклециан (всъщност Диокъл) произхожда от обикновенно семейство и в армията се издига до командир на преторианците, които го провъзгласяват през 284 за император. Според мнозина баща му е бил освободен роб, надничар при един земевладелец. Постъпва в армията млад, още тогава, след едно предсказание, заживява с мисълта че е определен да стане император. Отличавал се с властолюбие, винаги ходел сериозен, лицето му винаги изглеждало намръщено и замислено, сякаш кроял велики дела. Било му предсказано че ще стигне до върховната власт, след като убие глиган, затова постоянно ходел на лов. Често казвал че винаги когато улова бил успешен, от това се възползвал някой друг - императорите в онези времена се сменяли с невероятна бързина. Най-накрая стигнал до властта, убивайки префекта Апър, когото обвинил за смъртта на император Нумериан и собственоръчно намушкал с меч още на войнишкия сбор; а на галски "апър" означавало "глиган".
[редактиране] Подялба и ново устройство на империята. Организация на Тетрархията
За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, той въвежда системата на тетрархията, при която двама императора (августи) и двама подимператора (цезари) управляват сътветно една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум. По този начин става възможно за 20 години да се запазят съществуващите граници, а узурпаторите биват неутрализирани — едно наистина голямо постижение, имайки предвид, че през изминалия половин век Рим има средно всяка втора година нов император и е постоянно на ръба на гражданската война.
[редактиране] Централизация на властта. Начало на епохата на Домината
Вземайки за пример шахиншаха на сасанидска Персия, прилага култ към личността на императора, наречен вече Доминус (господар), замествайки дискредитираната система на принципата. Това дава формално начало на нова епоха в историята на Римската империя, а именно на Домината, просъществувал през късната античност до VІ-VІІ век.
[редактиране] Военни реформи и успехи
Диоклециан започва реформи в армията продължила при наследниците му (Диоклециано-Константинова реформа). Той разделя въоръжените сили на два вида: лимитанеи и комитати, удвоява числеността им и прави войнишката професия наследствена. Лимитанеите са наследниците на старите легиони по Дунавско-Рейнския лимес. В течение на ІІІ век легионерите привикнали на уседналия живот във военните лагери (викуси) и тяхното преместване от едно място на друго се оказало почти невъзможно. Тяхната задача вече била да пазят границата и задържат нашествениците до идването на комитатите - професионални наемници, по-силната и мобилна част от армията. Тези сформирани от Диоклециан части се състояли предимно от кавалерия, вараварски наемници и елитни императорски отряди.
[редактиране] Икономически и административни реформи
Диоклециан започва с радикални реформи. Провежда се административна и данъчна реформа и се намалява територията на провинциите, като от 32 те стават 100 на брой, плюс град Рим като особена единица. Диоклециан се опитва да се бори с инфлацията с едикт, определящ таван на цените, който остава без успех, но пък днес е важен източник за икономиката през Късната Античност.
[редактиране] Религозна политика. Гоненията на Диоклециан
През 303 г. започва с последната и най-жестока фаза на гоненията срещу християните, проведени всъщност от неговите съимператори с по-голяма жестокост отколкото от самия Диоклециан. Гоненията траят до 311 и свършват с признаването на християнството, след като става ясно, че не може да бъде унищожено.
[редактиране] Абдикация
След оттеглянето си от политиката през 303 — единственият император, оттеглил се доброволно — се оказва, че само неговият авторитет предпазва тетрархията от разпад. През 308 се налага отново да се намеси: в Кантунум под неговото председателство свиква императорски конгрес между Максимиан и Галерий, за да се изгладят противоречията помежду им, но без успех. Резултатът е няколко граждански войни до 324, когато Константин успява да се наложи като единствен император.
Диоклециан прекарва последните години от живота си в огромния си дворец, който е построен в близост до родният му град Аспалтос, Далмация.
| Римски императори | ||
| Карин (283 - 284) | Диоклециан(284 - 305) съ-император с Максимиан, август (285 - 305) Констанций I Хлор, цезар и Галерий, цезар | Констанций I Хлор (305 - 306) и Галерий (305 - 311) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
