Цезар Франк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цезар Франк белгийски композитор |
|
 |
|
| Роден: | 10 декември 1822г. Лиеж, Белгия |
|---|---|
| Починал: | 8 ноември 1890г. Париж, Франция |
Цезар-Огюст-Гийом-Хуберт Франк (на френски: César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck) е композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, определян като една от най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век.
[редактиране] Биография
Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертриращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837, отива в Парижката консерватория. След завършването й през 1842 той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност - както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист - от 1847 до 1851 в църквата „Нотд Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
През 1858 той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868, когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 до края на живота си. Негови възпитаници са Винсен д'Инди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Хенри Дюпард. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музикаслед Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма - метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.
Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфоня в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюдия, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за виола и пиано в ла-мажор (1886) и Пиано квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.
През 1890 Франк претърпява автомобилна катастрофа. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата в следствие на усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.
