Чудомир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чудомир български писател-хуморист

Роден:	25 март 1890 Турия, България
Починал:	26 декември 1967

Чудомир, псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (25 март 1890 — 26 декември 1967), е български писател-хуморист. Роден е в село Турия, Област Стара Загора и учи до 16-годишна възраст в Старозагорската гимназия "Иван Вазов". Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски.

През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Чудомир е участник в Балканската и Първата световна война. Работи като гимназиален учител в Казанлък в периода 1920 – 1933 г. През 1929 – 1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител.

Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във вестник Балканска трибуна; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията Барабан, Остен, Жило, Червен смях, както и от вестниците Слово, Зора, Искра (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания:

Не съм от тях (1935)
Нашенци (1936)
Аламинут (1938)
Кой както я нареди (1940)
Консул на Голо бърдо (1947)

и други.

Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

През 1921 г. се жени за Мара Нонова.

Чудомир е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. е удостоен със званието Народен деятел на културата.

През 1969 е издадена сбирката от негови афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“.

Умира на 26 декември в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му.

Освен като писател, Чудомир се изявява както като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника "Зора", към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните му произведения в изобразителното искуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена "Нашенци" включва предимно негови акварели, но също и други картини.

Изявява се също така и като изследовател краевед. Той има изключителни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.