Якоб Бьоме

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Якоб Бьоме, потрет от Готлиб Глиман

Якоб Бьоме (на немски Jakob Böhme, 1575 – 17 ноември 1624) е немски философ и християнски мистик, един от представителите на съвременния мистицизъм. Роден е през 1575 г. в село Алт Сайденберг (днес село Суликув в Полша), край град Гьорлиц.

[редактиране] Биография

[редактиране] Космогония

Според космогонията на Бьоме отдалечаването на човечеството от Бога е било необходимо, за да може всички първоначални същности да придобият различие, желание и противоречие. С бунтът на Сатаната и разделянето на Ева от Адам, се постига познанието за доброто и злото. Така сътворението достига ново състояние на изкупление и хармония, по съвършено от първоначалното състояние на невинност. А Бог постига ново самосъзнаване за своето творение, което е едновременно и част от Него и различно от Него.

[редактиране] Понятието Ungrund

Теософията на Бьоме разглежда преминаването на небитието към битието. Според Бьоме Ungrund (безначално) е неосъзнато, тъмно небитие, което има основните свойства празнота и необходимост от всичко. Коренът на желание се появява от бездната на нищото, и този корен, се стреми към всичко. И така съществува корен на желанието, което припламва като искра, и се стреми от небитието към битието, от мрака към светлината.

[редактиране] Влиянието на Якоб Бьоме

В произведенията на този уж неук обущар съществуват много сходства с философските теории на немската философия от ХІХ век. Той може да бъде считан за предшественик на Спиноза, Шелинг и Хегел и има значително влияние върху немската философия и романтиците. Хегел го "нарича първият немски философ". Той оказва влияние и върху философите на Англия: Милтън Нютон, и Джордж Фокс, основателя на движението на квакерите. Във Франция става известен благодарение на Луи-Клод дьо Сен-Мартен през ХVІІІ век, друг окултист, който превежда петте негови произведения на френски език. За Николай Бердяев Бьоме е един от най-значителните християнски гностици.

[редактиране] Библиография

Aurora (Die Morgenröte im Aufgang), 1612
Бьоме, Як. Аврора или изгряваща утринна заря. С., 1995.
De tribus principiis (Beschreibung der Drey Göttliches Wesens), 1619
De triplici vita hominis (Von dem Dreyfachen Leben des Menschen), 1620
Psychologica vera (Vierzig Fragen von der Seelen), 1620
De incarnatione verbi (Von der Menschwerdung Jesu Christi), 1620
Sex puncta theosophica (Von sechs Theosophischen Puncten), 1620
Sex puncta mystica (Kurtze Erklärung Sechs Mystischer Puncte), 1620
Mysterium pansophicum (Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio), 1620
Informatorium novissimorum (Von den letzten Zeiten an P. Kaym), 1620
Christosophia (der Weg zu Christo), 1621
Libri apologetici (Schutz-Schriften wider Balthasar Tilken), 1621
Antistifelius (Bedenken über Esaiä Stiefels Büchlein), 1621
Ingleich Vom Irrtum der Secten Esaiä und Zechiel Meths, 1622
De signatura rerum, (Von der Geburt und der Bezeichnung aller Wesen), 1622
Mysterium Magnum (Erklärung über das erste Buch Mosis), 1623
De electione gratiae (Von der Gnaden-Wahl), 1623
De testamentis Christi (Von Christi Testamenten), 1623
Quaestiones theosophicae (Betrachtung Göttlicher Offenbarung), 1624
Tabulae principorium (Tafeln vln den Dreyen Pricipien Göttlicher Offenbarung), 1624
Apologia contra Gregorium Richter (Schutz-Rede wider Richter), 1624
Libellus apologeticus (Schriftliche Verantwortgung an E.E. RAth zu Görlitz), 1624
Clavis (Schlüssel, das ist Eine Erklärung der vornehmsten Puncten und Wörter, welche in diesen Schriften gebraucht werden), 1624
Epistolae theosophicae (Theosophische Send-Briefe), 1618—1624