Александър Солженицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Солженицин руски писател и историк

Роден:	11 декември 1918 Кисловодск, Русия

Александър Исаевич Солженицин (на руски Алекса́ндр Иса́евич Солжени́цын) (роден на 11 декември 1918, в Кисловодск, Русия) е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970, а през 1974 бива прокуден от Съветския съюз.

Солженицин следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952, осъден без съд по драконовския член 58 от съветския Наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в шарашка, затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Солженицин пише за това в романа си В първия кръг.

Прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За това той пише в Един ден на Иван Денисович и Архипелаг ГУЛАГ.

През 1952 Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 г. Престоят му там е отразен в повестта Раково отделение.

По време на управлението на Никита Хрушчов той бива реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Солженицин се заселва в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.

Разказът Един ден на Иван Денисович (1962) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 за дълго време престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват чрез Самиздат. Неговото Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели, в което той настоява за ликвидиране на цензурата, реабилитация на много писатели, унищожени по време на репресиите и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г. предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаване в чужбина на романа му В първия кръг (1968) и повестта Раково отделение (1968-69), и получаване на Нобелова награда (1970), конфликтът се разгаря още повече.

На 13 февруари 1974 Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран от Съветския съюз в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на Архипелаг ГУЛАГ. След по-малко от седмица, съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия.

Въпреки радушния прием в Америка и уважението на частния му живот, той никога не се чувства комфортно извън родината си. Обаче колкото и радикален да е от съветска гледна точка, извън този контекст бива смятан за реакционер, особено заради руския му национализъм и привързаността му към православието. Но произведенията му доказват, че той изобщо не е апологет на Студената война, за какъвто го смятат някои.

Той бива критикуван от хора, които го смятат за радикален, защото според техните твърдения той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и причините за неблагополучията, сполетели Русия през 20 век.

През май 1997 Солженицин бива избран за редовен член (академик) на Руската академия на науките. През същата година той учредява своя собствена награда за литература (25000 щ.д.).

Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 г.

Двутомният труд на Солженицин 200 години заедно (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. Евреите в СССР и бъдещето на Русия, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция” [1], [2], [3]), от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии биват написани, за да оборят твърденията на Солженицин в неговата книга (напр. [4], [5]).

[редактиране] Отпечатани произведения

Следва кратък списък на публикуваните произведения на Солженицин:

Един ден на Иван Денисович (Один день Ивана Денисовича) (1962)
В първия кръг (В круге первом, 1-ва част, 2-ра част) (1968)
Раково отделение (Раковый корпус) (1968)
Червеното колело (Красное колесо) (Поредица от исторически романи за раждането на Съветска Русия):
- Август 1914 (Август Четырнадцатого) (1971). (В центъра на романа е катастрофалното поражение на руската армия в Битката при Таненберг през август 1914)
- Октомври 1916 (Октябрь Шестнадцатого) (1983)
- Март 1917 (Март Семнадцатого) (1986)
- Април 1917 (Апрель Семнадцатого) (1989)
Архипелаг ГУЛАГ (1-ви том, 2-ри том, 3-ти том) (1973-78)
Рекло телето дъба да мушка (Бодался теленок с дубом) (1975)
Ленин в Цюрих (Ленин в Цюрихе) (1975) (Глави от Червеното колело)
Как да устроим Русия (Как нам обустроить Россию) (1990)
Руският въпрос в края на 20 век (Русский вопрос к концу ХХ века) (1995)
Русия в разруха (1998) (Россия в обвале)
Двеста години заедно (2001, 2002) (Двести лет вместе) (Исторически труд за руско-еврейските отношения от 1772 г. до наши дни, предизвикал противоречиви отзиви сред читателите: [6], [7], [8])

[редактиране] Вижте също

The Solzhenitsyn Files: Secret Soviet Documents Reveal One Man's Fight Against the Monolith, edition 1, 1995, твърди корици, ISBN 1-883695-06-6 (превод на английски под ръководството на Катрин А. Фицпатрик, под редакцията на и с предговор от Майкъл Скамел)