Андрей Пантев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Пантев български историк |
|
Роден: | 26 март 1939 Раковица, България |
---|---|
Андрей Пантев е български историк, член-академик на Световната академия “Платон”.
Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва "История" в СУ ”Св. Климент Охридски”, където се дипломира през 1961 г.
Пантев работи в историческия музей във Видин през периода 1962-1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийски университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.
От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътруудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. – за професор в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски".
Андрей Пантев е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.
Андрей Пантев е автор на:
- над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;
- около 40 книги,
- съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.
Някои от неговите книги са:
- "Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894” (1972 г.),
- "Българския въпрос във Великобритания 1876" (1981 г.),
- "Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.),
- "Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в." (1988 г.),
- "Защо две Америки" (1991 г.),
- "История на България. Т. 7" (1991 г., съавт.),
- "Години на демокрация?" (1992 г.), "История на България" (1993 г., съавт.),
- "Раждането на модерната демокрация" (1993 г.),
- "US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919” (USA, 1993 г.),
- "САЩ и българския териториален въпрос 1919" (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.),
- "История на новото време" (1994 г., съавт.),
- "Проблеми на новата и най-новата стопанска история" (1994 г., съавт.),
- "Стефан Стамболов - хъшът държавник, или “Българският Бисмарк" (1994 г.),
- "Хронологична енциклопедия на света", т. V (1995 г., съавт.),
- "За Стамболов в часа на България" (1995 г.),
- "Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe" (Strasburg, 1995 г.),
- "Българският април 1876 г. в Англия и САЩ" (1996 г.),
- "Историческата еволюция и политическа демокрация" (1997 г.),
- "Другата версия" (1998 г.),
- "100 най-известни българи в нашата история" (1997 г., съавт.),
- "Гладстон и българите" (1999 г., съавт.),
- "Светът след Иисус" (1999 г., съавт.),
- "Стоте най-влиятелни българи в нашата история" (1999 г.),
- "Исторически многоточия" (1999 г.),
- "Българската история в европейския контекст" (2000 г.),
- "Сир, това е революция" (2001 г.);
- "Христофор Колумб и новият свят" (за деца, 1989 г.) и др.
През 2002 г. Андрей Пантев получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".
[редактиране] Източници
- Агенция Фокус от 26 март 2006 г.
- ВИП Портал: Сайт за Андрей Пантев
- Източник на снимката: В-к "Сега" от 8 ноември 2005 г.