Раковица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Раковица е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, Област Видин и е в близост до Раковишкия манастир „Света Троица“.
Раковица | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Видин |
Община: | Макреш |
Население: | 686 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 315 м |
Пощ. код: | 3820 |
Тел. код: | 09332 |
Геогр. положение: | 43° 46' сев. ш. 22° 28′ 35″ изт. д. |
МПС код: | ВН |
Кмет или наместник | |
Марияна Спасова |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Раковица се намира в полите на Стара планина.
[редактиране] История
[редактиране] Културни и природни забележителности
Гордостта на с. Раковица е Раковишкият манастир "Св. Троица". Храмовият празник на манастира е Петдесетница (подвижен). Манастирът е разположен под връх Черноглав (858 м надм. височина) в Западния Предбалкан. Намира се на 4 км северозападно от с. Раковица, почти на границата ни със Сърбия. Основан е през 10-11 век. След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен. Понастоящем е възстановен и постояно действащ.
Манастирът представлява комплекс от две черкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8м) е от типа "вписан кръст" и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани. През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на национално-освободителните борби — в него се организират въстанието от 1848-1850 (Видинското въстание) - едно от най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г. След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата черква с долепена до западната й страна висока камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата.
От Раковишкия манастир се стига до град Видин (около 49 км) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 км) - по третокласен път на югоизток.
[редактиране] Редовни събития
- Събор през месец юни.
- Пазарен ден — събота.
[редактиране] Личности
- Андрей Пантев, историк, професор
- Андрей Гуляшки, писател