Андромаха
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андромаха (гръцки Ἀνδρομαχη) е съпругата на Хектор. Нейн баща е Еетион, царя на мизийския град Тива Плакийска. По време на Троянската война, Тива е превзета и разорена от Ахил, който убива Еетион и седемте братя на Адромаха (Омир, Илиада, VI, 413-428). В "Илиада" Андромаха е представена като вярната и любяща жена на Хектор, която предчувства грозящата го опасност (Илиада, VI, 370-50) и горко го оплаква след смъртта му. По време на Троянската война, Хектор е убит от Ахил. От Хектор, Андромаха има син на име Астианакт, който е убит от сина на Ахил -Неоптолем. Неоптолем взема Андромаха като наложница, а брата на Хектор -Елен за роб. От Неоптолем Андромаха има трима сина, сред които Молос и Пергам. След смъртта на Елен, тя се върнала в родната Мизия и там Пергам основал града, наречен по-късно на него. Когато Неоптолем умира, Андромаха се жени за Елен, брата на Хектор и става царица на Епир. В Епир Андромаха среща тръгналия да странства Еней (Виргилий, Енеида III 294).