Омир
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ

'Омир е легендарен (Ñпоред нÑкои, митичен) древногръцки епичеÑки поет и рапÑод, на когото традиционно Ñе припиÑва авторÑтвото на големите гръцки епичеÑки поеми Илиада и ОдиÑеÑ, ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‡ÐµÑки ÐµÐ¿Ð¾Ñ Ð‘Ð°Ñ‚Ñ€Ð°Ñ…Ð¾Ð¼Ð¸Ð¾Ð¼Ð°Ñ…Ð¸Ñ („война между жаби и мишкиâ€), Ñборника Омирови химни и различни други изгубени или чаÑтично запазени Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ например Маргити. ÐÑкои древни автори му припиÑват и Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ñ‡ÐµÑки цикъл, в който Ñа включени и други поеми за ТроÑнÑката война, както и тиванÑки поеми за Едип и неговите Ñинове.
———==Ð¡Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° Омир==
По Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñе ÑмÑта, че Омир е бил ÑлÑп, а редица йонийÑки градове претендират, че Ñа родно мÑÑто на поета. Като цÑло обаче биографиÑта на Омир е бÑло петно. За живота на Омир нÑма Ñигурни ÑведениÑ. Запазените оÑем биографии Ñа от по-къÑно време и Ñа изпълнени Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ неправдоподобни твърдениÑ. Ðе Ñе знае ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ дори родното му мÑÑто. Още в древноÑтта много градове и Ñелища Ñа Ñи оÑпорвали чеÑтта да бъдат родно мÑÑто на Омир. ДоÑтигнало е до Ð½Ð°Ñ Ð´Ð²ÑƒÑтишието:
- Селища Ñедем Ñе карат за родното мÑÑто на Омир:
- ЙоÑ, Колофон, Саламин, ХиоÑ, Смирна, Ðтина и Спарта.
Вариантите на това двуÑтишие поÑочват още четири града, а къÑни извеÑÑ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ‚ дори за двадеÑет претенденти. Ðай-вероÑтното е, че поетът е роден в Ð¥Ð¸Ð¾Ñ (град на оÑтров ÑÑŠÑ Ñъщото име) или в малоазийÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Смирна. Древни извори обаче единодушно поÑочват оÑтров Ð™Ð¾Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ мÑÑто, където той е починал и е погребан.
Противоречиви Ñа и ÑведениÑта за времето, през което е живÑл Омир. Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и ХеÑиод Ñа живели около 400 г. преди него (ИÑтории, кн. 2), а Тукидид (471–395 г. пр.н.е.) Ñпоменава за 8 век пр.н.е.. Твърдението на къÑните животопиÑци на Омир, че е живÑл през времето на ТроÑнÑката война, тоеÑÑ‚ през 12 или 11 век пр.н.е., не е вÑрно.
Приема Ñе вече като ÑъвÑем вероÑтно, че поетът е живÑл през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.
Ð’ древноÑтта никой не Ñе е ÑъмнÑвал в ÑъщеÑтвуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цÑла Елада“, а пък ÐриÑтотел (384–322 г. пр.н.е.) на много меÑта в Ñвоите книги Ñе позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. нÑкои учени в ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ Ñе уÑъмнили в авторÑтвото на Омир за „ОдиÑеÑ“, но ÑъщеÑтвуването на поета не е било обект на Ñъмнение.
Съдържание[Ñкриване] |
[редактиране] ОмировиÑÑ‚ въпроÑ
Многократно е разиÑкван въпроÑÑŠÑ‚ как един и Ñъщ поет е могъл да напише „Илиада†и „ОдиÑеÑâ€, а за „БатрахомиомахиÑâ€, Омировите химни и поемите от епичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð¸ÐºÑŠÐ» в общи линии Ñе ÑмÑта, че Ñа по-къÑни от двете големи епичеÑки поеми.
Сред учените в общи линии Ñе приема, че ÑтариÑÑ‚ материал на Илиада и ОдиÑеÑ, водещ началото Ñи от 8 век пр.н.е. е преминал през Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° ÑÑ‚Ð°Ð½Ð´Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ редакциÑ. Важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² тази ÑÑ‚Ð°Ð½Ð´Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð²Ð° атинÑкиÑÑ‚ тиран Хипарх, който реформирал рецитациÑта на омировата Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð½Ð° феÑтивала на ПанатенеÑ. Много изÑледователи на клаÑичеÑката литература ÑмÑтат, че тази реформа Ñ‚Ñ€Ñбва да е довела до Ñъздаване на каноничен пиÑмен текÑÑ‚.
Ðнализ на Ñтруктурата и речника на Илиада и ОдиÑÐµÑ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че поемите Ñъдържат редовно повтарÑщи Ñе фрази; повтарÑÑ‚ Ñе дори цели Ñтихове. Възможно ли е Илиада и ОдиÑÐµÑ Ð´Ð° Ñа били уÑтни поеми, Ñъчинени в даден момент от поет, който е използвал ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ запаметени традиционни Ñтихове и фрази? Милман Пери и Ðлбърт Лорд изтъкват, че такава развита уÑтна традициÑ, чужда на днешната пиÑмена култура, е типична за епичеÑката Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ðµ една изключително уÑтна култура.
Точно кога тези поеми Ñа приели твърда пиÑмена форма, е Ñпорен въпроÑ. ТрадиционниÑÑ‚ отговор е „хипотезата за запиÑванетоâ€, Ñпоред коÑто неграмотниÑÑ‚ Омир диктува поемата Ñи на грамотен пиÑар през 6 век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомериÑти, като например Грегъри Ðадж, твърдÑÑ‚, че каноничниÑÑ‚ текÑÑ‚ на омировите поеми под формата на Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ðµ е ÑъщеÑтвувал преди елиниÑÑ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´.
Други учени обаче поддържат Ñвоето Ñтановище, че Омир дейÑтвително е ÑъщеÑтвувал. Толкова малко Ñе знае или, дори, предполага за него, че има анекдот, в който Ñе казва, че „поемите не Ñа напиÑани от Омир, а от нÑкой друг ÑÑŠÑ Ñъщото имеâ€. ИзÑледователÑÑ‚ на клаÑичеÑката литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на английÑки и на двете поеми, напиÑва научен труд, озаглавен „Омир, ÐºÐ¾Ñ Ðµ Ñ‚Ñ?†(Homer: Who Was She?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза Ñ Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñта за млада Ñицилианка, коÑто била автор на ОдиÑей (но не на Илиада), а тази Ð¸Ð´ÐµÑ Ð¿Ð¾-къÑно е разработена от Робърт Грейвз в романа му ДъщерÑта на Омир.
Ðа гръцки името на поета (á½Î¼Î·Ïος) означава заложник. Има теориÑ, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „Ñинове на заложнициâ€, Ñ‚.е. наÑледници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото Ñ‚Ñхната лоÑлноÑÑ‚ на бойното поле била Ñъмнителна, така че те не загивали в битки. Поради тази причина на Ñ‚ÑÑ… бивало поверÑвано запомнÑнето на наÑъбралото Ñе количеÑтво епичеÑки поеми в дадена облаÑÑ‚, Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе запаметÑÑ‚ минали ÑъбитиÑ, преди в тази облаÑÑ‚ да бъде позната пиÑменоÑтта.
[редактиране] ИÑторичеÑки аÑпекти на поемите
Вижте оÑновната ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð¢Ñ€Ð¾Ñ.
Друг важен Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ðµ евентуалната иÑторичеÑка оÑнова на разказаното в поемите. Коментарите върху Илиада и ОдиÑеÑ, пиÑани през елиниÑÑ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ (3 – 1 век пр.н.е.) започват да изÑледват текÑтуалните неÑъответÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð² поемите. Съвременните изÑледователи на клаÑичеÑката литература продължават тази традициÑ.
Разкопките на Хайнрих Шлиман в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 19 век започват да убеждават учените, че има иÑторичеÑка оÑнова в разказа за ТроÑнÑката война. Уникалните изÑледваниÑ, извършени от Ñпоменатите Милман Пери и Ðлбърт Лорд върху уÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ¿Ð¾Ñ Ð½Ð° ÑръбÑки и хърватÑки и турÑки език започват да убеждават учените, че в уÑтните култури могат да Ñе ÑъхранÑват дълги поеми, докато нÑкой не Ñе погрижи да ги запише. Разшифроването на линейно пиÑмо Б през 1950-те от Майкъл Ð’ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ други убеждава учените, че има езикова връзка между микенÑките надпиÑи и поемите,припиÑвани на Омир.
[редактиране] Външни препратки
- ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ препратки, Ñвързани Ñ ÐžÐ¼Ð¸Ñ€
- "ОдиÑеÑ" в превод на българÑки
[редактиране] Безплатни електронни Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Проект Гутенберг
- ОдиÑÐµÑ Ð² превод на Самюел Бътлър (1835-1902) (на английÑки)
- ОдиÑÐµÑ Ð² превод на Ðндрю Ланг (1844-1912) и Самюел Хенри Бътчър (1850-1910) (на английÑки)
- ОдиÑÐµÑ Ð² превод на ÐлекÑандър Поуп (1688-1744) (на английÑки)
- Илиада в превод на Самюел Бътлър (1835-1902) (на английÑки)
- Илиада в превод на Ðндрю Ланг (1844-1912) (на английÑки)