Анте Павелич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анте Павелич
Роден:	14 юли 1889 Брадина, Босна и Херцеговина
Починал:	28 декември 1959 Мадрид, Испания

Анте Павелич (на хърватски: Ante Pavelić) е основател и ръководител на хърватското националсоциалистическо/фашистко движение Усташи (Ustaše) през 1930-те, a по-късно държавен глава на Независимата хърватска държава (Nezavisna Država Hrvatska, NDH) по време на Втората световна война. Наричат го "Касапинът на Балканите".

През 1934 той организира убийството на френския външен министър Луи Барту и югославския крал Александър. Двамата са застреляни по време на посещението на Александър във Франция. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в Италия и Мусолини отказва да го предаде на съда. През 1941 г. Загреб е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на Хърватия. Павелич напуска Италия се завръща в страна си на 15 април 1941 г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от архиепископа на Хърватия и от папа Пий XII. След това религиозните католически лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич. Целите на усташкото управление, ръководено от Павелич, са етническо прочистване на Хърватия и унищожаване на православната църква. През 1941 г. Павелич се среща с Хитлер и получава одобрението му за плана си за изгонване на голяма част от сръбското и замяната му с население от хървати и словенци от анексираните от Германия територии. Двамата се срещат отново през ноември 1942.

По време на усташкото управление в Хърватия са създадени концентрационни лагери. От декември 1941 г. до февруари 1942 г. само в лагера Ясеновац са убити 40 000 православни християни, а през лятото на 1942 г. там са убити 66 хиляди православни християни, между които 2 хиляди деца. Лагери има още в Стара Градишка, Крапе, Брочице, Градина и много други.

Масовите убийства имат чудовищни размери. Извършват се разстрели и кланета, хората се погребват живи. Предполага се, че усташите са убили около 30 000 евреи, 29 000 цигани и между 300 000 и 600 000 сърби.

След поражението на нацистката армия в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в Австрия. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във Ватикана, след което бяга в Аржентина. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента Хуан Перон.

През април 1957 е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на Тито, въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски четник. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в Испания, където умира в Мадрид в края на 1959, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.

Анте Павелич е близък приятел с Иван Михайлов и напълно подкрепя българското национално-освободително движение във Вардарска Македония.