Цигани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цигани (Роми)
Цигански момичета от Централна Източна Гърция.
Общ брой:	8 до 10 милиона
Значителен брой в:	Албания: 70 000[източник?] Аржентина: 300 000[източник?] Босна и Херцеговина: 17,000[източник?] Бразилия: 600 000[1] България:313 000 (1992)[2] Германия: Ок. 100 000 (главно Синти)[3] Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзингския комитет [6] Испания: Ок. 600 000–800 000[4] Италия Македония: 53 879 [5] Молдова Обединеното кралство: Над 105 000[3] Полша: Ок. 15 000–50 000[6] Португалия: 40 000 [7] Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват цифри между 1 и 2 млн. души.[8] Русия: 183 000[9] Сърбия, Монтенегро Словакия: 92 500 [10] Турция: 300 000 – 5 млн. [11][12][13] Украйна: 48 000[14] Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000[15] Франция Финландия: 10 000[16] Хърватска: 14 000 [17] Чехия
Език:	Цигански, местни езици и диалекти
Религия:	Християнство, Ислям
Сродни етнически групи:	Доми, Домба, Люли, Европейци и Индо-Арийци.

Цигани е събирателно название на няколко близки етнически групи, основно разпространени в Южна Европа, Балканите и Югозападна Азия, и в части на Латинска Америка и някои южни щати на САЩ. Смята се, че са с произход от Индия или Иран. Някога номади, сега са в по-голямата си част уседнали.

Съдържание 1 Увод 2 Ранни цигански миграции 3 Циганите в България 3.1 Цигански общности 3.1.1 Калдерашя 3.1.2 Йерлии 3.1.3 Лудари 3.1.4 Други 3.2 Обичаи 3.2.1 Бракосъчетание 3.2.2 Мешере - циганският съд 3.2.3 Цигански празници 3.3 Численост на циганите в България 3.4 Циганите в политическия живот на България 4 Личности 5 Вижте също 6 Бележки 7 Източници 8 Външни препратки

[редактиране] Увод

Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието^{[източник?]} на част от циганите (от гръцки ασἰγγάνος, асинганос^[18] - гадател (съвременната оформа е αθίγγανος)) (в противовес на гаджé, всички нецигани). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни, на гръцки γύφτος, на английски gypsy). Среща се и формата арапи (от Арабия).

Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

Говорят ромски език (романо чшиб), най-близко свързан с езиците пенджаби и потохари. Допуска се^{[източник?]}, че „роми“ произлиза от древната индийска дума „рдоми“, с която са назовавани ковачите и музикантите, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Освен роми в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като „румънски цигани“, но не и като роми, тъй като не говорят ромски. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.

Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“ Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с пейоративен смисъл, от 90-те години на 20 век в медийното пространство на България се наложи стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност, както в България, така и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.

[редактиране] Ранни цигански миграции

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (евталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други — персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир І Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона — бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.

През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия І и Уалид І разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от гърците. В плен във Византия са отведени множество зоти.

Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians «египтянини») (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Гърция, през 11 век циганите попадат в Европа, а през 14 век вече скитат из повечето европейски страни.

Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот. Често дистанцията се превръща в дискриминация^{[източник?]}.

До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.

През Втората световна война нацистите са изтребили между 300 и 600 хиляди цигани^{[източник?]}. Една от най-тежките репресивни акции срещу циганите изобщо е предприета именно по онова време. В така наречената „Нощ на циганите“ на 1 август 1944 г. 4000 човека^{[източник?]} са унищожени в концентрационния лагер Аушвиц.

[редактиране] Циганите в България

Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои автори обаче (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ заедно с павликяните от Мала Азия.

Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.

[редактиране] Цигански общности

В България циганските общности се делят на различни групи и подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., особено с навлизането на протестантските деноминации, се наблюдава отваряне и екзогамни бракове - предимно в големите градски махали). Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променине в хода на индивидуалния жизнен цикъл в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Между различните субгрупи в дадено селище обикновено има някаква йерархия (която в дргуо селище може да изглежда в точно противоположен ред), но не съществува ясна йерархия на национално ниво. (Пампоров, 2004)

Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отсъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", „купуване на булката" и др., други обаче продължават да съществуват: ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др. (Пашова, 2004).

[редактиране] Калдерашя

Калдерашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Биват заставени да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение. Поради спецификата на своя занаят - котларство и бакърджийство, те не образуват свои махали (макар че в последните 10 години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско) и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен потестарен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отелните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като "kris") - своеобразен трибунал ad hoc, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Източна Турция - от където вероятно произлиза и самата дума "мешере" (Пампоров 2002).

[редактиране] Йерлии

Като най-многочислена квалификация е посочена междугруповата общност на т. нар. „йерлий" (Марушиакова, Попов, 1993). Йерлии идва вероятно от турски (yerli - роден, местен). Разглеждат себе си „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с други цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са даскане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“). Дасикане рома са православни християни в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорохане рома са мюсюлмани. Вероятно по време на османското робство (политически коректно - господство) възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското (политически коректно - дискриминирано) положение на християните в османската империя. Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други (Пашова, 2004).

[редактиране] Лудари

Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи - в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната - предимно през топлия сезон - но в момента са останали само 2 семейства които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".

[редактиране] Други

Калдерашите са познати като „сръбски цигани“. Те са една от най-малобройните общности в България, но са най-разпространената в Западна Европа и Северна Америка. Сред тях има най-малко образовани, живеят на кланове. Джебчийството е чест занаят за жените от тази общност.

[редактиране] Обичаи

[редактиране] Бракосъчетание

Според (Марушиакова, Попов, 1993) бракове между трите големи общности: кардараши, йерлии и рудари, не са чести. Изключенията водят до последствия до „съгрешилите", които биват отблъсквани и от двете групи. Ако пък двойката биде приета, то ще в от групата по-ниско в йерархията. Например при смесен брак между мъж „йерлия" и момиче от „кардарашите", двойката или напуска двете общности, или се заселва при „йерлиите". Най-консервативни в това отношение са „кардарашите", въпреки че живеят и разпръснато между останалите групи.

Ако има изключение, то смесният брак е предимно от тип: мъж циганин - жена от друг етнос. Например при лингурагите много работещи в Коми се завръщат с руски снахи. Отношениет при смесени бракове с българи и турци е по-особено. Те не се одобряват, особено ако пък и религията е различна. При този тип смесен брак циганите биват по-затворени в сравение с българи и турци.

[редактиране] Мешере - циганският съд

Още от началото на циганското разселване в Западна Европа (14-15 век) европейците забелязват, че навсякъде циганите държат на правната си автономия, т.е. да бъдат съдени само от вождовете си и своите закони. На водачите на таборите (войводи, чери-башии) се дава право да изпълняват и наказанията, понякога потвърждавано даже в грамотите, които са издействали от папи и императори. В някои страни, в това число и сред уседналите цигани на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешере.

Жалбите до мешерето обикновено са за побягнали булки или обезщетения, но се вземат решения и по проблеми от неправен характер - актуални въпроси от циганският живот, също за поведението в конкретна политическа ситуация. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги по конкретен повод. Мястото в мешерето не е наследствено, а заслужено чрез репутация на рода и конкретния човек, като понякога - ако спорът е между хора от различни групи - може да се поканят съдии от трета, незаинтересована в случая общност. Доказателственият материал се събира чрез кръстосан разпит на страните и евентуални свидетели. Писмени доказателства се приемат по-рядко, защото не може да се назначи експертиза. Присъдите най-често се свеждат до глоби, обезщетения и „съдебни разноски“ относно призоваването на съда. Практиката не изключва заинтересуваният да обжалва, но тогава той организира следващото „заседание“ на разширения състав или новия съвет на свои разноски. Неподчинението може да доведе след себе си афорестване - снемане на родовата закрила за непокорния, което при такава степен на конфронтация и сегрегация фактически е равно на гражданска смърт. Не всички цигански групи признават мешерето. В България това са племенните общности на калдерашите. Според закона в България институцията мешере не съществува, въпреки че наличието й е факт и че през 1997 г. е учредено Върховно ромско мешере.

[редактиране] Цигански празници

Голяма част от традиционните празници на циганите в България съвпадат с тези на останалите мюсюлмани или християни, като в честването на някои от тях има някои специфики.

Банго Василий (Куцият Васил, Нова година) - 14 януари

Според легендата свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат циганите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Циганите се метнали на гърбовете им и стигнали невредими отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица (известен е още и като циганската Нова година).

Отбелязва се от циганите-християни по стар стил, но се празнува и от циганите-мюсюлмани. Традиция е да се заколи петел. Легенда разказва, че когато турците вземали кръвен данък - мъжко дете, слагали на къщата червен знак. В една циганска къща имало само едно дете и родителите, за да го спасят, заклали петел и нацапали вратата с кръвта му.

Според традицията циганите посрещат Нова година със семейството си в домашна обстановка. Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Нова година циганите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек и да носи късмет.

Бабин ден - 21 януари

Бабин ден е най-голям празник за циганите-цоцомани, които в недалечното минало водели мечки и маймуни по панаири и събори. Бабин ден се празнува два дни и се приема за женски празник. През първия участват предимно жени, които са в родилна възраст. Съпровождани от музиканти, те обикалят родилните домове, пред които играят и пеят, подаряват бонбони и други подаръци на персонала. На втория ден има обяд, начело на който стои най-многодетната жена. На Бабин ден жените се обличат празнично, често предизвикателно и се държат доста свободно.

Атанасовден - 31 януари

Атанасовден (зимен Атанасовден, цигански Атанас) също се празнува от циганските родове два дни с трапези и веселия. На него се коли черна кокошка.

Международен ден на циганите - 8 април

На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес. Целта му е да се обединят и систематизират усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. На срещата са приети общи цигански химн и знаме. Химнът е песента „Джелем, джелем“ на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение.

Гергьовден (Едерлези, Хедерлези) - 6 май

Гергьовден се нарича Едерлези главно от циганите-мюсюлмани. Смята се, че с този празник поставя началото на катунарския живот. Много цигани (както християни, така и мюсюлмани) на този ден посещават манастири, свързани със свети Георги, където палят свещи, а край манастирите си правят трапеза, която се прекажда. С голяма почит на Гергьовден се ползва и тюрбето Демир баба в Разградско, където също се палят свещи, завързват се конци от дрехата по дървета за здраве и на празнични трапези се разказва за силата на Демир баба - Железния баща.

Мая, Маето - 14 май

Мая е циганският ден на шегите и лъжата. Женски празник, на който се пеят характерни за този ден песни, правят се предсказания.

Богородица Бари (Успение на Света Богородица) - 28 август

На този ден циганите посещават някой манастир, посветен на света Богородица, молят се, водят болни деца. Край манастирите събират билки и се веселят. В домовете си колят курбан.

Ромафест - август

Международен ромски фестивал в Стара Загора.

[редактиране] Численост на циганите в България

По данни на Националния статистически институт, през 2001 г. циганското население в България е трето по численост и относителен дял. Към 1 март 2001 г. циганите са 370 908 души или 4,7%. През изминалия век делът на циганите в населението нараства с 281 359 души или 4,1 пъти. В началото на 21 век циганите в сравнение с 1992 г. се увеличават с 57 512 души, или с 18,4%. През 1910 г. циганите са 2,8%, през 1920 - 2,0%.

Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2,5% до 1956 г. включително. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни за техния брой - регистрирани са едва 18 323 души. Преброяването в края на 1992 г. бележи увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на циганите - 3,7% от общия брой на населението. Циганите обитават всички области, а най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен (12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на циганите е над 10%, а в 6 общини надхвърля 20%. През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които циганите са преобладаващ етнос с дял над 50%. Не е регистрирано населено място с изцяло циганско население.

[редактиране] Циганите в политическия живот на България

Първите цигански организации в България са учредени непосредствено след промените от 1989 година. Сред тях са Демократичен съюз „Рома“ (1990 г.), Движение за социално и културно развитие на циганите (1992 г.), Обединен ромски съюз (1992 г.), Конфедерация на ромите в България (1993 г.), Политическо движение „Евророма“ (1998 г.) с председател Цветелин Кънчев, Партия „Рома“ (2001 г.) с председател Тома Томов.

Към 2001 г. циганските организации в България са над 150^{[източник?]}.

[редактиране] Личности

В България:

• Азис, певец
• Радослав Димитров-Бадуля, художник
• Бонка Илиева-Бони, певица
• Васко Василев, скулптор
• Виолета Драганова, журналист, БНТ
• Сали Ибрахим, поетеса
• Кеазим Исимов, художник
• „Карандила“, духов оркестър от Сливен
• Усин Керим, поет
• Ибро Лолов, акордеонист
• Яшар Маликов, съставител на „Циганско-български речник“
• Софи Маринова, певица
• Христо Христов, поет и журналист
• Мариян Огнянов, футболист
• Иво Папазов [7], кларинетист
• Сашо Роман, певец
• Сюлейман Сеферов, художник
• Венци Такев, цигулар
• Тома Томов, депутат
• Александър Чирков, сърдечен хирург
• Юри Юнаков, саксофонист

По света:

• Джанго Райнхарт (Django Reinhardt), белгийски джазмен
• Джипси Кингс (Gipsy Kings), музикална група от Франция
• Есма Реджепова (Esma Redžepova), македонска певица
• Кали Яг (Kalyi Jag), музикална група от Унгария
• Ливия Ярока (Lívia Járóka), унгарски политик, евродепутат
• Оркестър Кочани (Kočani Orkestar), музикална група от Македония
• Пако де Лусия (Paco de Lucía), испански музикант
• Тони Гатлиф (Toni Gatlif), френски режисьор
• Романо Дром (Romano Drom), музикална група от Унгария
• Тараф де Хайдукс (Taraf de Haïdouks), музикална група от Румъния
• Фанфаре Чокарлия (Fanfare Ciocârlia), музикална група от Румъния
• Хоакин Кортес (Joaquín Cortés), испански танцьор

[редактиране] Вижте също

• Интеграция на циганите в България

[редактиране] Бележки

[редактиране] Източници

• Смесените бракове - модел на етническа и религиозна толерантност - Пашова, 2004
• Статии от Алексей Пампоров, Институт по Социология при БАН
• Илона Томова (1995) Циганите в преходния период. София: IMIR
• Алексей Пампоров (2004) Ромското семейство - аспекти на всекидневието. София: Ефект
• Виртуална библиотека "Студии Романи"

[редактиране] Външни препратки

Документи:

• Ромски информационен център в България
• Специализирана библиотека с архив "Студии Романи"
• Политика за подобряването на положението на ромското население в България, правителствен доклад от 2003 г.
• Европейски център за правата на ромите
• Състоянието на ромската общност в България, според Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността
• Сайт, посветен на опознаването на ромите като народ
• Знаме и химн на международната ромска общност

Култура:

• Циганите в българската литература: „Божура“, разказ от Йордан Йовков
• Поезията на ромите, изследване на Института за литература към БАН
• Лятна школа за ромска култура, Сърбия и Черна гора
• Ромско езикознание и ромски език, проект на Манчестърския университет
• Циганите в киното: „Срещал съм и щастливи цигани“ (Александър Петрович, 1967), „Таборът отива към небето“ (Емил Лотеану, 1975), „Циганско време“ (Емир Кустурица, 1988), „Фламенко“ (Карлос Саура, 1995), „Черната лястовица“ (Георги Дюлгеров, 1997), „Лудият чужденец“ (Тони Гатлиф, 1997), „Идвам“(Тони Гатлиф, 2000), „Лейди Зи“ (Георги Дюлгеров, 2005), „Маймуни през зимата“ (Милена Андонова, 2006) и много други
• Фестивалът в Гуча, Сърбия и Черна гора, най-големият международен фест за цигански духови изпълнители
• ТПП-Ст. Загора - История (проучване върху историята на циганите)