Асеневци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Династията на Асеневци управлява Второто българско царство между 1187 и 1280. Произходът на династията е спорен, като най-вероятно е кумански или смесен куманско-български (а според някои румънски историци влашки). Не е изключена и връзката на Асеневци с тюркския хански род Ашина[източник?]. Самите те се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава - като продължение на Първата българска държава.
Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (на гр. Асани).
[редактиране] Владетели от Асеновата династия
| Иван Асен I (Асен) | 1187 - 1196 |
| Теодор-Петър | 1196 - 1197 |
| Калоян (Йоаница) | 1197 - 1207 |
| Борил | 1207 - 1218 |
| Иван Асен II | 1218 - 1241 |
| Коломан I Асен | 1241 - 1246 |
| Михаил II Асен | 1246 - 1257 |
| Мицо Асен | 1256 - 1257 |
| Константин Асен (Константин Тих) | 1257 - 1277 |
| Иван Асен III | 1279 - 1280 |
