Бату хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бату хан монголски хан
Роден:	ок. 1205 ?
Починал:	1255 дн. Русия

Бату хан е монголски владетел, син на Джучи и внук на Чингис хан. В поредица успешни войни той установява контрол в Източна и Централна Европа и поставя основите на Кипчакското ханство, известно в Европа като Златната орда.

[редактиране] Биография

През 1235 Бату е поставен начело на северозападната част от Монголската империя. Подчинените му армии, водени от военачалника Субедей, пресичат Волга и през 1236 подчиняват Волжска България. След това те нападат Киевска Рус и разрушават Рязан (1237), Владимир (1238) и столицата Киев (1240). През следващите два века руските княжества са принудени да плащат данъци на монголите, макар че запазват различна степен на вътрешна автономия.

След падането на Киев походът на монголите продължава към Централна Европа, като те се разделят на три групи. Първата установява контрол над Полша, след като побеждава в битката при Легница съюзническа армия, водена от Хенрих Благочестиви, херцог на Силезия и велик магистър на Тевтонския орден (9 април 1241). Втората армия пресича Карпатите, а третата се придвижва по течението на река Дунав. Водени от Бату те нанасят поражение на унгарския крал Бела IV в битката при Мохач на 11 април 1241.

Към пролетта на 1242 армиите на Бату вече контролират Австрия и Далмация и предприемат нападения в Чехия. В този момент до него достига вестта за смъртта на върховния хан на Монголската империя Угедей хан. Като потенциален негов наследник Бату се завръща в Централна Азия, но в крайна сметка не става върховен хан. През 1242 той установява своята столица в град Сарай на река Волга, като с това поставя началото на Златната орда. През следващите години Бату хан полага усилия да консолидира монголската власт във вече завладените територии. Той умира през 1255.

[редактиране] Източници

• en:Batu Khan, статия в Уикипедия на английски език [29 април 2005]