Киевска Рус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Киевска Рус или Киевска Русия е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на древноруската (източнославянска) държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата от Ладога в Киев (през 882 година от Олег) и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на двата главни центъра на източните славяни и русите — Новгород и Киев, (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия) до падането на Киев под натиска на татарите. Киевска Рус е една от най-големите по територия европейски държави през Средновековието.
Съдържание |
[редактиране] Възникване на държавността
В съветската историография има две хипотези за образуване на древноруската държава.
- Норманската следва праволинейно текста на "Повест за миналите години", според която държавността е била привнесена от външни източници - варягите (Рюрик, Синеус и Трувор), през 862 г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, Милер Фридрих и Август Шльоцер;
- Антинорманската теория се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е Михаил Ломоносов.
Въпросите за това бил ли е "варяга" Рюрик - основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните "варяги", свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвремената историческа наука.
[редактиране] Хронология
За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към 9 век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на 9 век. От това време става известен и етнонимът "Русь".
През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за "мир и любов". Повесть временных лет приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Русия, известно по византийски източници.
През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, убива Асколд и Дир и обявява Киев за столица на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от Хазарския хаганат. Сключени са първите писменни договори с Византия през 907 и 911 години, даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата велик княз, управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник — Игор, син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около 912 г. и управлява до 945 г.
Игор извършва два военни похода срещу Византия. Първият, през 941 година, завършва неуспешно. Походът през 944 година завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.
След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав I. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел християнството през 957.
Около 962 година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя Киев беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през 972 г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола (972—978 или 980). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав Владимир I.
[редактиране] Покръстване на Киевска Рус
При Владимир, управлявал в периода между 978 и 1015, официална религия на Древноруската държава през 988 става християнството. В градовете, най-старите, от които наред с Киев и Новгород, са Стара Ладога, Белоозеро, Ростов Велики, Суздал, Псков, Полоцк, се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като (Новгородския кодекс, Остромировото евангелие, Повесть временных лет, жития) и архитектурата - (Десятинната църква, Софийският събор в Киев и едноименият събор в Новгород). Устанавяват се връзки с южните и западните славяни, Византия, Западна Европа, народите на Кавказ и Средна Азия.
Киевската Рус постоянно се бори с набезите на номадските племена, каквито са печенегите, тюрките и куманите.
Управлението на Ярослав Мъдри (1019 — 54) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони "Руска правда" и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в Европа.
През втората половина на 11 век княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете Владимир Мономах (управлявал в Киев през 1113—25) и неговият син Мстислав Велики (управлявал през 1125—32).
През втората четвърт на 12 век Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на Новгородската и Псковската републики.
[редактиране] Търговия
Най-важните търговски пътища на Древна Русия са:
- Големият Волжки път, започващ от Стара Ладога към Каспийско море и нататък към Хорезъм в Средна Азия, Персия и Закавказието;
- пътят „От варягите към гърците“, започващ от Варяжкото море, по река Ладога, по реките Волхов и Днепър, водещ в Черно море и Дунавска България и Византия (по този път през Дунав може да се стигне до Велика Моравия);
