Бермудски триъгълник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.

Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необиковенни магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.

[редактиране] История

За първи път терминът "бермудски триъгълник" се използва от Винсент Гладис, който публикува статията „Смъртоносният бермудски триъгълник” във февруарския брой на списание Argosy през 1964 г.

[редактиране] Хипотези

В научните среди се правят опити за обяснение на явленията, които се случват в зоната на Бермудския триъгълник и които причиняват изчезването на морски и въздушни съдове. Съществуват няколко основни научни хипотези.

Едната от тях е свързана с географските характеристики на района, където се срещат студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, като менят често своята скорост и местоположение. Това създава нерегулируеми вихри и чести мъгли, които претежават значителна сила и затрудняват движението на съдовете

Друга хипотеза е натрупването на метан, който се издига на повърхността и причинява водовъртежи. Вероятно е корабите да потъват и при появата или експлозията на големи газови мехури. Изпускането на метан може да повлияе и на прелитащите самолети, като образуването на метанови облаци води до недостиг на кислород.

Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране на инфразвук от морските вълни.