Битка при Термопили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

С битката при Термопили ( 38°48'16.12"N, 22°33'56.94"E ) започва така наречената Втора Гръко-персийска война. Приготовленията които Ксеркс започнал през 483 пр. н.е. , са прословути; със строежа на внушителни съоражения, като прокопаването на канал през провлака Акте в Халкидика , за да избегне флотата му заобикалянето на този опасен нос, където корабите на неговия баща Дарий десет години преди това в 492 пр. н.е., претърпели тежки загуби по време на операциите по северните брегове на Егейско море . Ясно било, че нашествието е предстоящо и че този път прицелна точка на Великия цар ще бъде цяла гърция.

В Атина Милтиад , героят от първата гръко-персийска война умрял в немилост след една несполучлива експедиция срещу сепаратисткия остров Парос . Темистокъл , най-влиятелния политически водач, видял опасността и предвидил мерките, за да се справи с нея; по негов съвет народът решил извънредните доходи от сребърните мини в Лаврион да се предназначат за създаването на флота от 200 триери. Спарта , опираща се на древната си слава и на поддръжката на своите съюзници, застанала на чело на гръцките градове, решили да се борят дружно за свободата си. Сложен бил край на междуособните войни.

Войските на Ксеркс , събрани в Северозападна Мала Азия, започнали да преминават Хелспонта в началото на месец юни 480 г. пр.н.е., като използвали понтонни мостове. Флотата от 1200 кораба охранявала сухопътните операции и подпомагала снабдяването на войскитер които наброявали към 300 000 редовна войска 200 000 наемници и роби и около 100 000 от личната гвардия на царя.

И така първата сухопътна битка станала при Термопилите , теснина между морето и планинската верига Калидром , през която армията по необходимост трябвало да премине и която се смятала за непревземаема. В първите дни на август същата година, персите разбили тази защитна позиция, която една тяхна колона обходила по планинска пътека. Известени навремве, гръцките войски се изтеглили на коринтския провлак, като оставили на място само цар Леонид с неговите 300 спартанци , които заедно с неколцина беотийци от Теспия паднали в боя до един. Тяхната саможертва въодушевила гърците за борба и била прославена от поета Симонид в епиграмите, издълбани по-късно върху общия гроб на тези герои: "Пътнико съобщи на спартанците, че тук лежим, подчинявайки се на техните закони."

Използвана литература: "Гръцката цивилизация" авт. Франсоа Шаму