Борис Бунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Бунев български революционер

Роден:

Борис Бунев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

[редактиране] Биография и революционна дейност

Борис Бунев e роден в сравнително заможно семейство от македонския край. Негова сестра е Мара Бунева - деятел на ВМРО, която постъпва в редиците на революционната организация благодарение на него. Той има и брат на име Васил, който става сръбски офицер под името Василие Буневич. През 1942 г. Борис му отива на гости в Белград, но сърбоманът му затръшва вратата под носа с вик „Яс немам брат!“^[1]

Борис Бунев учи в Търговската гимназия в Солун. През Междусъюзническата война българските войски се изтеглят от града и той тръгва с тях за София. Там завършва военната академия и става кавалерист в конния полк на царската гвардия. По-късно участва и в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. Тя се омъжва за един от най-добрите приятели на брат си - кавалерийския офицер Иван Хранков, като запазва бащината си фамилия.

Борис Бунев напуска армията скоро след края на Първата световна война, за да се отдаде на революционната борба. Постъпва в редиците на ВМРО и става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи.^[2] Заселва се в град Петрич по настояване на революционния комитет. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 г. Бунев е един от главните организатори на защитата на Петричкия край от гръцките нашественици. След смъртта на сестра си Мара, той участва активно във всички акции на организацията. Става много близък с лидера на ВМРО - Иван Михайлов, който в знак на благодарност в името на сестра му му става кум. Известно време Борис Бунев живее в Скопие.^[3] През 1934 г. е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, от където е освободен през 1939 г. с обща амнистия.

След налагането на комунистическата власт, Борис Бунев е отвлечен на 10 септември 1944 г. Той е заточен в концентрационен лагер на остров Белене, където е пуснат на свобода през 1953 г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин.^[4]