Верую (Символ на вярата)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам) е текст, с който се изповядва християнската вяра. Той съдържа нейните основни правила. Първата част е съставена от светите Отци на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), а втората на Втория вселенски събор в Цариград (381 г.). В Правослaвната църква се нарича Никейско-Цариградско Верую (на латински Nicеno /Nicene /-Konstantinopolitanum) като остава в литургията непроменено от 381 г. до днес. Прочитането и признаването му при кръщение на възрастни е задължително. Първични форми на Веруюто произлизат от Йерусалим. При произнасянето му по време на литургията от край време се очаква некръстените да не присъстват.
Съдържание |
[редактиране] Credo (Верую) в Римокатолическата църква и спор за Филиоквето (Filioque)
По време на римокатолическата служба Кредото се произнася в паузата преди осветяването на Св. Дарове (Евхаристията), когато и в раните времена некръстените са били задължавани да напуснат литургията. Римокатолическата църква нарича Веруюто на латински Credo, което означава същото, но едностранно добавя към текста на Никейско-Цариградското Верую, където се говори за произхода на Св. Дух и Св. Троица латинската дума filioque, в превод от латински това означава: “и от Сина”, според което Св. Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина. Оригиналният текст гласи на съвременен български : “Вярвам... и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда”. Тази добавка (...Et in Spiritum Sanctum, Dominum et vivificantem qui ex Patre Filioque procedit…/ Вярвам... и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца и Сина изхожда…) за пръв път е употребена на местния т. нар. Трети синод в Толедо (Испания) в 589 г. Според някои историци Филиоквето е въведено официално в Римокатолическата църква от папа Адриан I (772-795). Известно е, че през 8 в. добавката навлиза в литургията на франките. През 808 г. в Йерусалим избухва спор между гръцки и франкски монаси за Филоквето. Франките се обръщат с молба за разрешаване на спора. В 809 или 810 г. Карл Велики, който е далече от тънкостите на византийската теология и по други въпроси, свиква събор в Ахен, който решава в полза на Филиоквето и решенията на Втория събор в Толедо, непризнат от православните. Карл Велики настоява пред папа Лъв III да въведе Филоквето официално. Папата отказва и заповядва латинския и гръцкия текстове да се гравират в катедралата Св. Петър в Рим на каменна плоча без добавката. Мисията на Кирил и Методий води до спор между Рим (папа Николай) и Цариград (патриарх Фотий), особено след като папа Николай изпраща мисионари в България, които проповядват Филоквето. В спора за отлъчването на Фотий от Църквата от страна на Рим, папа Николай за пръв път се нарича сам единствен пастир на Църквата. След това патр. Фотий свиква в 867 г. събор, който отлъчва папа Николай от Църквата като еретик и предизвиква с това първата схизма. Решенията на този събор, непризнат от никоя църква, стигат до Рим едва след смъртта на папата. След смъртта на Цариградския патриарх Игнатий в 877 г. за патриарх е избран отново Фотий, който през 879 г. свиква Четвъртия събор в Цариград (879-880), на който присъстват пратеници на папа Йоан VIII. Съборът се занимава специално с въпроса за Филиоквето и решава да се приеме Веруюто на Първия събор в Цариград от 381 г. като се отстранят всички добавки. Това решение е санкционирано от папа Йоан VIII и патриарсите на Цариград (Фотий), Антиохия, Йерусалим и Александрия, както и от византийския император Василий I. И така съборът забранява Филоквето, но провъзгласява патриархите на Рим (папата) и Цариград, за равноправни и независими. (Останалите патриарси са монофизити.) Освен това съборът решава, Българската църква да е под ведомството на Цариград. Според други историци папата не признава събора и решенията му, макар че решенията са приети със съгласието на папските пратеници. Съществува версия, според която патриарх Фотий изпраща синодалните решения за потвърждение в Рим, но Йоан VIII отговаря с отлъчването на Фотий от Църквата. Йоан VIII, който някои смятат за «папеса Йоана», е убит през 882 г. и от тогава започва столетието на «тъмните времена» в историята на папите. В Римската литургия (Тридентинска служба) Филиоквето е официално въведено едва от папа Бенедикт VIII през 1014 г., според някои историци по искане на император Хайнрих II, който при коронясването му се учудил, че тази добавка липсва. От богословна гледна точка православието защитава догмата за св. Троица като тълкува по думите на Иисус Христос: “А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене” (Йоан 15, 26). Римокатолическата църква издига Филиоквето в догма на Четвъртия събор в Латерана в 1215 г. На събора във Ферара и Флоренция през 1439 г. не се стига до желания компромисс между римокатолици и православни. Спорът за Филиоквето стои на второ място, след разногласията по въпроса за папството, които водят до Голямата схисзма – разделението на старата Църква на Православна църква и Римокатолическа църква в 1054 г., което трае до днес.
Една част от католиците, т. нар. Църква от Утрехт (старокатолици) не признават Филиоквето и употребяват православното Никейско-Цариградско Верую.
[редактиране] Символът на вярата в Протестантската църква
Произнася се при тържествени служби православното Никейско-Цариградско Верую на крака, с вдигната глава към олтарния кръст, пред или след проповедта, ако няма кръщение.
