Воден орган
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Воден орган или хидравличен орган, в древните времена наричан хидравлис (на латински: hydraulis) или хидраула (hydraula), е клавирен инструмент считан за първият предшественик на съвременният църковен орган.
Създател на органа е гръцкият инженер Ктесибиус от Александрия, който създава инструмента през 3 век пр.н.е.. Инструментът добива популярност както в Римската империя, така и в Древна Гърция. Използван е предимно за акомпаниране по време на представления. Водният орган просъществува 2-3 века, тъй като след 2 век пр.н.е. хидравличната систеба започва да бъде измествана от мяха.
Това е вид тръбен орган, задействан с вода от естествен източник (например водопад), която попада в специални камери, наречени аеоли и изтласква въздуха под налягане от там към тръбите. Водната струя има и друга роля - тя задвижва барабан с предварително програмираната мелодия.
За развитието и упостребата на инструмента свидетелстват множество релефи, изображение и описания. Системата, подаваща въздум е подробно описана от Витрувий и Херон. За организациата и материала на тръбите, а така също и за устройството на клавиатурата се знае от откритите образци от такива инструменти. Първиея воден орган е открит в древният римски град Аквинкум през 1931, а вторият - в гръцкия Дион през 1992. Откритите останки създават ясна картина за цялостното устройство на инструментите, а след това дори се създават работещи точни копия на инструментите.
