Връбник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Връбник | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | около 280 (2005) |
| Надм. височина: | 1 000 м |
| Геогр. положение: | 40° 38' 40 сев. ш. 21° 1' 26 изт. д. |
| Пощ. код: | ? |
| Тел. код: | ? |
Връбник (варианти Върбник, Връмник, на албански Vërnik, Върник, на гръцки Βερνίκι, Верники) е село в Албания, в окръг Девол, област Корча.
Съдържание |
[редактиране] Географско положение
Село Връбник се намира в планинска местност в най-източната точка на Албания, непосредствено до границата с Гърция. Разположено е в малка котловина, обградена от скалистите планини Висок връх (Висок вър) и Страната, разклонения на Корбец. Надморската му височина е около 900 до 1000 метра.
Селото е разположено недалеч от окръжния център град Билища (Биглища) и на около 40 километра северозападно от Костур (Гърция), на около 50 километра от Лерин (Гърция), на 80 километра южно от Охрид (Република Македония) и на около 30 километра източно от Корча (Албания). На около 10 километра северно от селото се намира Малкото Преспанско езеро и Мала Преспа.
Връбник е част от албанската историко-географската област Девол, макар че някои автори смятат, че селото принадлежи към Македония и по-точно към областта Кореща, намираща се в днешна Гърция.
[редактиране] История
Традиционните административни центрове на село Връбник са градовете Костур и Корча. В началото на 20 век Връбник е част от Биглищката нахия на Корчанска каза, но в духовно отношение е част от Костурската епархия.
В края на 19 и началото на 20 век жителите на Връбник се включват в национално-освободителните борби в Македония, като участват дейно в четите на ВМОРО. На 28 март 1903 г. селската чета на Връбник се притичва на помощ на обсадените в село Смърдеш (от 1926 г. - Кристалопиги) чети на Борис Сарафов и Иван Попов, като заедно с четата на село Въмбел (днес Мосхохори) удрят в гръб турската войска[1]. През юли и август 1903 г. жителите на Връбник масово взимат участие в Илинденско-Преображенското въстание. На 29 юли 1903 г. (стар стил) башибузук и войска от Билища ограбват и опожаряват напълно селото. На 15 август 1903 г. (стар стил) селото отново е нападнато и ограбено от турски военни части, а много жени са изнасилени [2].
През 1903-1904 година селото отхвърля върховенството на проповядващата гръцката национална идея Вселенска Патриаршия и признава Българската Екзархия. За разлика от голяма част от селата на север, в Мала Преспа, до Балканските войни във Връбник функционира българско училище.
След Балканската война Връбник е в територията на Гърция до 1924 година, когато окончателно е включено в пределите на Албания. Благодарение на това местните българи са запазени от гърцизацията, наложена в съседните костурски села - Смърдеш, Въмбел, Косинец (от 1926 г. - Йеропиги) и други.
През втората половина на 20-те години на 20 век Връбник е основна база за четите на ВМРО, действащи във Вардарска и Беломорска Македония.
След 1913 г. обучението в училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925 година - на албански. До 1929 жителите на селото на три пъти подават молба до албанските власти обучението да се провежда на български език, но искането им е отхвърлено. През 1939 година, когато районът е завладян от Италия, жителите на Мала Преспа и Връбник се обръщат към българските власти с молба за съдействие да бъде разрешена употребата на българския език в техните училища и църкви, но поради неблагоприятната политическа ситуация, въпросът не е решен. След 1944 година правителството на Енвер Ходжа предлага на българската страна да бъдат изпратени български учители в Мала Преспа и Връбник, но в духа на господстващия македонизъм българските управници препоръчват на албанските си колеги да се обърнат към властите в Скопие. Един от резултатите на тази политика е, че жителите на целия район са обявени за македонско малцинство.
[редактиране] Население
Най-старите родове във Връбник са Грозданови, Аргирови, Филови, Апостóлови, Камбурови и Мужови. След Балканските войни някои жители на селото се изселват в България, но се заселват бежанци от останалата в Гърция част от Костурско. Родовете Шанови и Шемкови, например, са дошли от Въмбел и Смърдеш.
Като сравнява жителите на Връбник и останалите костурчани, преселили се в Албания, с тези на Мала Преспа, в спомените си от 30-те години на 20 век професор Михаил Огнянов ги описва по следния начин: Костурчани и по диалект, и по физически облик се различаваха от другите – по-едри, по-силни, с по-развита мускулатура и костна система. В поведението бяха по-експанзивни. Имаха силно изразено българо-македонско чувство и пазеха спомена за освободителните борби, в които някои от тях са участвали. Спомняха си за въстанията, за подвизите, до преди няколко години са подпомагали ВМРО. Поддържаха връзки и с техните роднини в България.[3].
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г., село Връбник е посочено като Верлинк, обитавано от 86 домакинства с 220 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов, в края на 19 век населението на Връбник е 600 души българи християни.[5] Според различни данни от 20-те и 30-те години на 20 век броят на жителите му е между 330 и 700 души. Днес те наброяват около 280 души с тенденция към намаляване. Много връбничани и техни потомци живеят в Гърция, САЩ, България, Република Македония, в различни части на Албания (Корча, Тирана) и другаде.
[редактиране] Говор
Автентичният говор на жителите на Връбник спада към крайните югозападни български говори и е свързан с останалите костурски говори. В областта на лексиката и на фонетиката диалектната система на Връбник пази редица архаични черти, близки до старобългарския език. Един от примерите за това са остатъците от т.нар. назализъм, характерен за старобългарския език - застъпникът на малката носовка е ен - братученди (вместо братовчеди), говендо (вместо говедо), пенда (вместо педя) и други.
По отношение на застъпниците на старобългарската задна носова гласна (голяма носовка) говорът на Връбник влиза в ареала на ъ- говорите (мъка, мъш за мъж, къшча за къща и т.н.), обхващащ по-големия дял от Северозападна и Североизточна България, части от Югоизточна България, както и някои райони в Македония.
Днес във Връбник са напреднали процесите на езикова албанизация, особено в областта на фонетиката.
[редактиране] Забележителности
- Църква “Свети Георги”, превърната през режима на Енвер Ходжа в сушилня и възстановена след 1990 г.
- Два малки параклиса извън селото – “Свети Нестор” (на север) и “Свети Петър” (на изток)
[редактиране] Родени във Връбник
- Бончо Несторов – български писател
- Георги Христов – български революционер, участник в Българското опълчение 1877-1878
- Димитър Бело, преподавател по албански език и балканска лингвистика в Корчанския университет
- Лакис Даилакис, гръцки андартски капитан
- Никола (Кольо) Пандовски – български революционер, деец на ВМРО
- Ставро Грозданов (1886 - неизв.) – български революционер
- Кристо Темелко - албански политик, деец на Албанската комунистическа партия
- Раки Бело, преподавател по албански език във Великотърновския университет, България.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Литература
- Бело, Раки. Старинна българска топонимия от село Връбник, Корчанско в Югоизточна Албания, Македонски преглед, 1999, кн.3, с. 77-87
- Бело, Раки. Лексикални заемки от албански в българския говор на с. Връбник, Корчанско (Албания) с оглед на морфологичната им адаптация, Македонски преглед, 2000, кн.1, с. 55-64
- Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913-1939, С. 2000, с. 324-326
- Огнянов, Михаил. Македония – преживяна съдба, С. 2003 (2 издание), с. 143 – 144, 159
- Христова, Евдокия. Българска реч от Албания. Говорът на село Връбник, Университетско издателство “Неофит Рилски”, Благоевград 2003, 285 с.
- Христова, Евдокия. Мъка по българите в Албания, в-к Балканите, 1993, 26 ноември и 10 декември
- Христова, Евдокия. Един неизвестен и познат български говор в Албания, Балканистичен форум 1-2-3, Благоевград 2000, с.70-78
[редактиране] Бележки
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 223
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
- ↑ Михаил Огнянов. „Македония – преживяна съдба“, София 2003, стр.159.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
