Албански език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Албански език | ||
|---|---|---|
| Говори се в: | Албания, Сърбия, Македония и други |
|
| Район | ||
| Общ брой говорещи: | 5 200 000 | |
| Класификация | Индоевропейски Албански |
|
| Официално положение | ||
| Официален език на: | Албания | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | sq | |
| ISO 639-2 | sqi | |
| ISO/DIS 639-3 | ALS, ALN, AAE, AAT | |
|
|
||
Албанският език, или шкьип (на албански: shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия.
Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.
Съдържание |
[редактиране] История
Най-старата известна албанска напечатана книга, „Мешари“ [1], е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана.
[редактиране] Класификация
През 50-те години на 19 век е доказано, че албанският е индоевропейски език. Според някои, той произлиза от илирийските езици, които се говорят в района преди две хилядолетия, и представлява уникална подгрупа на индоевропейското езиково семейство.
[редактиране] Писменост
Албанската азбука се основава на латиницата, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет диграфа, които се използват за определени специфични звуци. До 1908 г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват кирилицата, гръцката или арабската азбука.
[редактиране] Граматика
В албанския има два рода - мъжки и женски. При прилагателните се отбелязва чрез i или e пред думата, като в някои случаи се добавя -е като окончание. Пример i madh - велик, e madhe - велика. В албанския правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Любопитен факт е, че албанският е един от малкото езици, в които определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например bur - мъж, buri - мъжът; grua - жена gruaja - жената.
