Второ поколение езици за програмиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Второ поколение езици за програмиране е термин, който обикновенно се използва за някаква форма на асемблерни езици. За разлика от езиците от предходното поколение, кодът може, да се чете и пише, сравнително лесно от човек, но той трябва да бъде конвертиран (транслиран) до форма четима от машината, за да се изпълни на компютърната система. Процесът на конвертиране е просто съпоставяне на алсемблерният език към двоичният машинен код. Езикът е специфичен за отделна процесорна фамилия и среда. Тъй като езикът е основен за даден процесор има значителни предимства в скоростта, но се изискват повече усилия при програмирането и е трудно да се напишат големи програми.

[редактиране] Съвременна употреба

Много съвременни компилатори (например тези произведени от компанията Microsoft) на езици от по-високо ниво (поколение) дават възможнос за вмъкване на алемблерен код, с цел подобряване производителността на критични секции от код.

Виртуалните машини програмни езици от второ поколение за сабственият си, платформено независим, код.

Код на асемблерен език е и резултата от дизасемблиране на програма, т.е. превеждането на изпълним файл към програмен код. Този род програми се използват при откриването на компютърни вируси.

[редактиране] Виж още

• Първо поколение езици за програмиране
• Трето поколение езици за програмиране
• Четвърто поколение езици за програмиране
• Пето поколение езици за програмиране
• Специализирани езици за програмиране