Второ поколение езици за програмиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Второ поколение езици за програмиране е термин, който обикновенно се използва за някаква форма на асемблерни езици. За разлика от езиците от предходното поколение, кодът може, да се чете и пише, сравнително лесно от човек, но той трябва да бъде конвертиран (транслиран) до форма четима от машината, за да се изпълни на компютърната система. Процесът на конвертиране е просто съпоставяне на алсемблерният език към двоичният машинен код. Езикът е специфичен за отделна процесорна фамилия и среда. Тъй като езикът е основен за даден процесор има значителни предимства в скоростта, но се изискват повече усилия при програмирането и е трудно да се напишат големи програми.
[редактиране] Съвременна употреба
Много съвременни компилатори (например тези произведени от компанията Microsoft) на езици от по-високо ниво (поколение) дават възможнос за вмъкване на алемблерен код, с цел подобряване производителността на критични секции от код.
Виртуалните машини програмни езици от второ поколение за сабственият си, платформено независим, код.
Код на асемблерен език е и резултата от дизасемблиране на програма, т.е. превеждането на изпълним файл към програмен код. Този род програми се използват при откриването на компютърни вируси.
[редактиране] Виж още
- Първо поколение езици за програмиране
- Трето поколение езици за програмиране
- Четвърто поколение езици за програмиране
- Пето поколение езици за програмиране
- Специализирани езици за програмиране
Ada | ALGOL | APL | AspectJ | BASIC | COBOL | C | C++ | C# | D | ColdFusion | Delphi | Eiffel | Forth | FORTRAN | Haskell | Java | JavaScript | Jython | Lisp | Logo | Lua | Mesa | ML | Modula-2 | Oberon | Pascal | Objective-C | Perl | PHP | PL/I | PostScript | Powerbuilder | Prolog | Python | Ruby | Scheme | Smalltalk | Tcl/Tk | Visual Basic