Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Java — Уикипедия

Java

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Java
Парадигма: обектно ориентиран
Излиза през: 1990 те
Разработен от: en:Sun Microsystems
Система типове: строга, статична
Главни реализации: много
Диалекти: няма
Повлиян от: Objective-C, C++, Smalltalk
Повлиял: C#
Сайт: http://java.sun.com/


Java или Джава е обектно-ориентиран език за програмиране. Кодът, написан на Java не се компилира до машинен код за определен процесор, а до специфичен за езика код, наречен байт код. Поради това за изпълнението на програма, написана на Java е необходима т. нар. Виртуална машина.

Подобна реализация има своите предимства и недостатъци. Главен недостатък е необходимостта от допълнителни ресурси (под формата на процесорно време и памет) за изпълнението на самата виртуална машина. Сред главните предимства са:

  • лесната преносимост между различните платофрми (софтуерни или хардуерни), като за целта е необходимо само да се напише виртуална машина за съответната платформа;
  • допълнителните действия, извършвани от виртуалната машина като изчистване на паметта, проверка за размерността на масивите;
  • възможността за контрол на правата на потребителя на ниво виртуална машина и др.

Съществуват и компилатори, които превеждат байт кода до машинен код. Недостатъка при използването им е, че тогава програмата не може да се стартира на различни платформи.

Съдържание

[редактиране] Факти за езика

Ранните версии на виртуалните машини страдат от слаба производителност поради необходимостта от компилиране на байт кода до машинен код. Този проблем е решен в значителна степен след въвеждането на JIT компилатора във виртуалната машина.

Java е строго типизиран, т.е. нищо не може да съществува извън обектите. Пример за противното е C++.

[редактиране] Версии на Java

Java се разработва в няколко направления:

  • Java Standard Edition - базовата версия която се използва за разработка на клиентски приложения и т.нар. Java аплети.
  • Java Enterprise Edition - базирана е върху Standard Edition, използва се най-често при сървърните приложения в интернет под формата на т.нар. Java сървлети и Java Server Pages (JSP), но освен това включва и голям брой други софтуерни технологии.
  • Java Micro Edition - самостоятелна олекотена версия за работа на устройства с ограниченa изчислителнa мощност като мобилни телефони, смартфони, PDA устройства и др.

Към настоящият момент са известни следните версии на езика:

  • 1.0
  • 1.1
  • 1.2 с пазарно наименование Java 2, с което наименование се разпространяват и следващите версии. Тази версия включва значителни промени в API включени към езика
  • 1.3
  • 1.4
  • 1.5 с пазарно наименование Java 5. Тази версия включва значителни промени както в API, така и в синтаксиса на езика.

Към настоящият момент (Март 2006) се разработва версия 1.6 с пазарно наименование Java 6

[редактиране] Исторически факти

Първоначалната версия на езика, наричана още Oak, е разработвана в продължение на 18 месеца — от пролетта на 1991 до лятото на 1992 — от Патрик Нотън (Patrick Naughton), Майк Шеридан (Mike Sheridan) и Джеймс Гослинг (James Gosling), както и от още десет разработчика. Поръчката е била на компютърния производител Sun Microsystems. Проектът е носил името „The Green Project“ (Зеленият проект). Един от основните разработчици е Джеймс Гослинг, който се смята и за един от бащите на езика.

[редактиране] Синтаксис

[редактиране] Основни типове данни

Тип Описание Брой битове Стойности
boolean Логическа стойност 1 true, false
byte Цяло число 8 -128 до 127
char Цяло (неотрицателно) число или знак 16 0 до 65535 или \u0000 до \uffff
short Цяло число 16 - 32768 до 32767
int Цяло число 32 - 2147483648 до 2147483647
long Цяло число 64 - 9223372036854775808 до

9223372036854775807

float Дробно число 32 ± 1.40239846x10−45 до

±3.40282347x10+38

double Дробно число 64 ±4.94065645841246544x 10−324 до

±1.79769313486231570x10+308


[редактиране] Ключови думи

Следните думи не могат да се използват в имената на функции или променливи:

abstract   do         if         package    synchronized
boolean    double     implements private    this
break      else       import     protected  throw
byte       extends    instanceof public     throws
case       false      int        return     transient
catch      final      interface  short      true
char       finally    long       static     try
class      float      native     strictfp   void
const      for        new        super      volatile
continue   goto       null       switch     while
default

[редактиране] Коментари

// ... - коментари до края на реда
/* ... */ - Блок-коментар
/** ... */ - Java-Doc коментар

[редактиране] Примерът "Здравей, свят!"

В този пример, на конзолен екран се извежда текст Hello, World!' („Здравей, Свят!“):

 public class HelloWorld {
    public static void main(String[] args) {
        System.out.println("Hello, World!");
    }
 }

[редактиране] Външни препратки

Ada | ALGOL | APL | AspectJ | BASIC | COBOL | C | C++ | C# | D | ColdFusion | Delphi | Eiffel | Forth | FORTRAN | Haskell | Java | JavaScript | Jython | Lisp | Logo | Lua | Mesa | ML | Modula-2 | Oberon | Pascal | Objective-C | Perl | PHP | PL/I | PostScript | Powerbuilder | Prolog | Python | Ruby | Scheme | Smalltalk | Tcl/Tk | Visual Basic

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu