География на Обединеното кралство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обединеното кралство е държава в Западна Европа. То се дели на 4 историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.
Съдържание |
[редактиране] Релеф
Белите варовити скални брегове на югоизточното английското крайбрежие са били причината римляните да нарекат тази островна страна Албион (от латинското albus — бял), известна дотогава като Калаените острови.
Югоизточна Англия има равнинен характер. Там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът тук много прилича на този на Франция, Белгия и на места дори Холандия.
Пенинските планини са гръбнака на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. Областта Шотландия е най-висока. В Грампиенските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство, връх Бен Невис (1343 м). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт. Къмберландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и носи името Английска Швейцария. Интерес представлява и Езерната област (на английски: Лейк Дистрикт). На остров Стафъ, който е част от Хебридските острови, се намира известната Фингълова пещера (Фингъл).
Релефът се отличава със сложен геоложки строеж. С имената на някои планински масиви са назовани етажи от общата геология, например масивът Карбон в планината Еглуайзит в Северен Уелс.
Ниско- и среднопланинският релеф не е пречка за прокарване на плавателни канали, автомобилни и жп пътища, както и за друга стопанска дейност.
[редактиране] Полезни изкопаеми
Общите запаси на въглища в шест големи и редица по-малки басейни се изчисляват на 190 млрд. т. Най-важните находища на желязна руда са в областта Източен Мидлънд. Запасите възлизат на 4 млрд. т. Страната е богата на оловно-цинкови и медни руди — главно в Уелс, каолин има в полуостров Корнуол, каменна сол в графствата Честър и Даръм, калиеви соли в графство Йоркшир.
След сериозни проучвания в шелфа на Северно море се разкриха големи запаси на нефт — над 2,6 млрд. т., и над 1400 млрд. куб. м. природен газ.
[редактиране] Климат
Климатът е влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено благотворното влияние на топлото течение Гълфстрийм (Гълфщром) правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Водната маса на топлото течение се равнява на водната маса на 450 реки като Мисисипи. Снегът се задържа повече в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове, които са причината Обединеното кралство да е толкова влажна страна.
Зимата е мека (средната януарска температура е 3-5°), а лятото е прохладно (средна юлска температура 16-17°). Западната част на страната е по-влажна — средно 2–3 хил. мм годишна валежна сума, под въздействието на западните океански въздушни маси, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат. Средногодишните валежи са около 600–630 мм. Характерното за климата в страната е, че е много непостоянен.
Гъстите мъгли влияят отрицателно върху натоварването на пътищата, причинявайки големи катастрофи. Тук за пръв път са въведени масово жълтите фарове на автомобилите и оранжевото осветление по магистралите. Мъглите, наситени със сажди и вредни газове, създават условия за известния смог. От него в Лондон на 9 декември 1952 г. умират 4700 души астматици и белодробно болни.
[редактиране] Води
Реките в страната, макар и къси, са пълноводни и плавателни, а във фуниеобразните си устия — естуари, са достъпни за морски кораби. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол — 12 м. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.
Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г.
Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.
[редактиране] Почви, растителност и животни
Най-плодородни и богати на хумус са почвите в югоизточната част на страната. Те лежат върху варовикови основи. Горските почви са формирани на мястото на някогашни гори. Растителността е свежа през цялата година.
Британските географи Стамп и Бивър отбелязват, че от пръв поглед Великобритания прави впечатление на гориста страна, но това е само илюзия, тъй като в действителност горите заемат едва 6% от площта.
Още през 1935 г. са определени бездимни зони и се поставя началото на организирана екологическа политика. Благодарение на строгите санкции срещу димното замърсяване лондонският смог е вече отживелица, подобно на смога в Токио.
В Обединеното кралство има над 300 национални природни резервата.
