География
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Географията (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планета Земя.
Съдържание |
[редактиране] Възникване и история
[редактиране] Античност
Географията е древна наука и възниква едновременно като природна и обществена наука. Възникнала е в зората на човешкото общество, когато хората започнали да изучават заобикалящата ги обекти от природната среда и да си обясняват процесите и явленията в нея. Първите географски съчинения са създадени в Древна Гърция. Ако се счита, че Херодот е бащата на историята, то александрийският учен Ератостен е бащата на географията. През 3 век той написва книгата „География“. Важно място заемат трудовете на Страбон. Клавдий Птолемей успява да установи емперично ъгъла на географския меридиан, чрез прословутия му опит при кладенците на Сиена, където установява, че по време на лятното слънцестоене Слънцето се "оглежда" в кладенците.
[редактиране] Средновековие
Изключително важни сведения за света оставят и арабските мореплаватели, които предприемат смели пътешествия из Индийски океанИндийския океан и достигат бреговете на Мадагаскар, Южна Африка, Малайския архипелаг и други отдалечени точки на Земята.
По време на тъмните векове в Европа не се получават почти никакви нови сведения за света. Изключиния правят викингите на север, които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях - Фарьорски острови, Исландия, Гренландия. Намерени са и руини от техни поселения на остров Нюфаундленд в днешна Канада, което доказва, че първите европейци, достигнали Америка не са моряците от експедицията на Христофор Колумб.
[редактиране] Велики географски открития
Политическото и икономическото съперничество между Испания и Португалия от 15 век поставя на дневен въпросите за организирането и осъществяването на експедиции, които да открият нови пътища за богатите пазари на изток и за колонизирането на нови територии. Първа стъпка в тази борба се счита откриването и заселването от португалците на остров Мадейра и Азорските острови. Вашку да Гама и Бартоломео Диаш организират експедиции по бреговете на Африка. Испания се включва в борбата за икономическа мощ като организира експедицията на Колумб, имаща за цел откриването на западен път към Индия. Колумб достига бреговете на Америка през декември 1492. Това се счита за повратна точка в развитието на човечеството. Географската наука вече разполага с нов фундаментален факт. Открит е нов континент и всякакви виждания за край на света са отхвърлени. Пълното отхвърляне на вижданията за плоска форма на Земята е направено след експедицията на Фернандо Магелан - първото околосветско пътешествие. Испания и Португалия започва люта борба за колонизация, като по този начин нуждата от географски знания става по-голяма. Организират се нарочни експедиции, които имат за цел изучаването на новооткритите земи и обясняването на непознати явления в природата. Скоро към този процес се включват Франция, Англия и Нидерландия.
[редактиране] Географията в ново време
През 18 и 19 век географията става академична наука, която се изучава в най-елитните университети в света. За нуждите на теоритичната обосновка на географската наука са организирани редица научни експедиции в Америка, Азия, Африка и Австралия. Най-известни сред тях може би са тези, в които е учасвал Чарлз Дарвин на кораба Бигъл, където формулира своята еволиционна теория. Известни са пътуванията на Александър фон Хумболт в Южна Америка, където освен студеното Хумболтово течение, той открива бифуркацията на реката Касикаяре в Гвианската планинска земя. Други пътувания са Джеймс Кук, Ла Перуз, Дюмон Д`Юрвил, Ливингстън и много други. Известни остават теоретичните обосновки за Физическата география на Имануел Кант, който е водил тази дисциплина в университета в Кьонигсберг.
[редактиране] Структура на географската наука
В географията са обособени два основни клона — физическа (природна) география и социално-икономичeска (хуманитарна, обществена) география. В съвременното наукознание няма единно мнение за структурата на географската наука. Редица автори обособяват географското познание на 5,4 или основни клона. Някои от тях отделят от споменатите Физическа и Социално-икономическа география отделни направления като Теоретична география, Математическа география, Регионална география.
