Георги Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Дамянов деец на БКП

Роден:	23 септември 1892 Лопушна, България
Починал:	27 ноември 1958 София, България

Георги Първанов Дамянов е деец на Българската комунистическа партия и впоследствие български държавник.

Съдържание

1 Младежки години
2 Дейност от Септемврийското въстание до 9 септември 1944
3 Дейност след 9 септември 1944
4 Ордени и звания

[редактиране] Младежки години

Роден в бедно селско семейство. Учи в гимназията във Враца, където организира социалистически кръжок. През 1912 става член на БРСДП. През участието на България в Първата световна война е мобилизиран като офицер на фронта и там развива усилена антивоенна дейност. В периода 1919-1923 участва в дейността на БКП във Враца и е избран в местното партийно ръководство. Избиран за общински съветник.

[редактиране] Дейност от Септемврийското въстание до 9 септември 1944

След Деветоюнския преврат от 1923 участва в подготовката на Септемврийското въстание във Врачанско. По време на самото въстание е командир на дружина. Отличава се в боевете за завземането на Фердинанд, в Бойчиновския бой и в сражението при Криводол. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия. През 1924 се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България. Два пъти осъждан задочно на смърт.

През 1925 отново емигрира в Югославия, а по-късно в СССР, под натиска на засилените преследвания на режима на Александър Цанков. През 1929 завършва военната академия "Фрунзе", по-късно става преподавател там. Заема и ръководни длъжности в Червената армия. През 1935 се завръща в България, за да подпомогне Георги Димитров и Васил Коларов в борбата срещу левите комунисти в БКП. През 1937 се завръща в СССР, като участва едновременно в работата на Коминтерна и на Задграничното бюро на БКП.

[редактиране] Дейност след 9 септември 1944

След 9 септември 1944 заема длъжността завеждащ Военния отдел на ЦК на БКП. През 1945 е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП. За периода 1946-1950 е министър на отбраната. От май 1950 до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание. Неколкократно избиран за народен представител.