Гражданско неподчинение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гражданското неподчинение представлява активен отказ за подчинение на определени закони, изисквания или заповеди на правителство или на друга преобладаваща сила, без да се прибягва до физическо насилие. Може да се каже, че това е форма на състрадание взело форма на почтително несъгласие. Гражданското неподчинение е използвано в ненасилствените съпротивителни движения в Индия (Движението на Махатма Ганди за по-добър живот и движението за ускоряване на независимостта от Британската империя), в борбата срещу апартейда в Южна Африка и при Американското движение за граждански права. Американският писател Хенри Дейвид Торо описва за пръв път теорията зад тази практика в неговото есе Гражданско неподчинение [1] (1849), оригинално озаглавено "Съпротива на гражданското правителство" (Resistance to Civil Government). Основната идея в есето е разчитането на собствените възможности и как хората са морално прави, докато се защитават едни други, така че да не е нужно да се воюва физически с правителството, а само да не се подкрепя. Това есе има голямо влияние върху по-късните участници в граждански неподчинения. В есето Торо обяснява своите причини за отказа си да плаща данъци, като акт на протест срещу робството и срещу Мексиканско-американската война.
