Долината на вълците - Ирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За едноименния турски сериал вижте Долината на вълците.

Страница в IMDB
*Долината на вълците - Ирак* Kurtlar Vadisi Irak

Режисура	Сердар Акар, Садуллах Шентюрк
Продукция	Турция
Сценарий	Йомер Лютфи Мете, Раджи Шашмаз, Бахадър Йозденер, Сонер Ялчън
Актьори	Неджати Шашмаз, Били Зейн, Гасан Масуд, Гюркан Уйгун, Бергюзар Корел
Музика	Гьокхан Кърдар
Разпространител	Пана Филм
Премиера	3 февруари 2006
Времетраене	122 min
Страна
Език	арабски, турски, английски, кюрдски

Долината на вълците - Ирак е турски екшън-филм от 2006 г. Филмът е с бюджет 10 200 000 долара и е най-успешният турски филм до тази година. За първите 3 дни прожекции е гледан от 1,2 милиона зрители, което е с 40% над предишния рекорд. Филмът е продължение в стил Рамбо или Гойко Митич на много успешния антимафиотски сериал Долината на вълците. Главният герой от сериала - Полат Алемдар (в ролята Неджати Шашмаз), тука разказва играта на американците в Ирак, нещо, което може да стане само на филм. Главната женска роля на Лейля във филма се изпълнява от турската киноактриса Бергюзар Корел. В ролята на „шейха“ Абдуррахман Халис Керкуки е сирийският киноактьор Гасан Масуд.

[редактиране] Наименования

Турски: Kurtlar Vadisi Irak
Английски: Valley of the Wolves Iraq
Руски: Долина волков - Ирак или Волчья долина - Ирак. Вероятно и там не е разпространяван, поради което няма официално заглавие

[редактиране] Отзиви

Филмът е много успешен, базиран е на реални скорошни събития и няма как (не и в България) да бъде отминат с мълчание. В САЩ е показван, но не масово и е слабо познат.

Счита се, че това е турският отговор на американския филм Среднощен експрес 1978, в който Турция е показана по обиден според някои начин. Там американец е арестуван като наркотрафикант за притежание на марихуана, осъден и вкаран да излежава присъдата си, независимо, че е гражданин на САЩ. В затвора му се случвай най-различни лоши неща, като във затвор. По този повод той (наркотрафиканта) прави обобщаващи обидни изказвания за Турция и турците.

Сценаристът Бахадър Йозденер защитава филма от обвиненията в антисемитизъм и антиамериканизъм: „Всъщност, 60% — 70% от показаното на екрана са доказани факти.“

Интелектуалното ниво на действието във филма е като на филмите с Гойко Митич или югославските партизански филми с Бата Живойнович. Идеологическата страна е представена в черно и бяло, в стила на съветските филми. Добрите са мюсюлмани, най-добрата и миролюбива религия, те се молят на Аллах и чакат да бъде волята му. Те са кюрди, турци и араби и биха си живели в мир, ако оная американска гад Сам Уилям Маршал не ги насъскваше едни срещу други. „На кюрдите дадоха градовете, на арабите - пустинята, нефта го взеха за себе си. За турците нищо не остана.“ А и при дрязгите, някои биват обявени за бунтовници и ги откарват... за да се разфасоват на органи за трансплантации.

Лошите са християнин и евреин. Християнинът Сам Уилям Маршал пали свещи, кръсти се и чете някакви странни молитви. С евреина - доктор спорят: за Господ кои са по-избрани и им е обещано повече.

[редактиране] Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Филмът взима повод от действително събитие от войната в Ирак през 2003-та: инцидента на 4 юли 2003 г., когато 100 войници от американската 173-а въздушна бригада арестуват 11 турски войници - разузнавачи, проникнали на иракска територия. Поставят им белезници и торби на главите, точно по начина, по който американските „освободители“ постъпват и с иракчаните. Така ги държат 2 денонощия. След това ги освобождават и се извиняват за „грешката“. Но в Турция считат, че това е нарочно, като отмъщение за взетото 3 месеца преди това решение на турския парламент да не допусне американски войски за Ирак през Турция. Във филма също има позоваване и на други реални събития: затвора Абу Гариб ^[1] и сватбата, разстреляна^[2] от американските „освободители“, уплашени от традиционните за сватба гърмежи във въздуха.

По натам е художествена измислица. Един от арестуваните офицери в последствие се самоубива, за „да очисти воинската си чест“. Прощалното му писмо попада в Полат Алемдар - офицер от турското разузнаване, героят - антимафиот от сериала Долината на вълците. Алемдар с още двама отива в Ирак, за да върне унижението - извеждане с торба на главата и белезници - на Сам Уилям Маршал (ролята се изпълнява от американския киноактьор Били Зейн) - командирът от американските специални сили, който нарича себе си "миротворец на Бога". Междувременно, Маршал командва поредното клане срещу невинни иракчани - сватбари. Неговите войници откриват огън и започват безразборно да избиват сватбарите. Останалите живи са натоварени в камион-фургон и са изпратени в болницата на затвора Абу Гариб, където лекар - американски евреин (в ролята американския киноактьор Гари Бъзи) вади сърца и бъбреци на живи иракчани в стил д-р Менгеле и ги продава за присаждане на богати клиенти в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив.

В камиона иракчаните са натъпкани толкова плътно, че не могат да дишат. Един от придружаващите камиона американски войници изразява опасения, че може да се издушат. Тогава друг войник вади карабината си и „изрешетва“ цялата каросерия с куршуми. След което, сочейки дупките, обяснява: „Сега вече могат да дишат“. От това се поява проблем - доктора ги иска живи, за да са качествени органите.

Маршал е много, ама много лош. Алдемар е минирал цял ресторант, включително и стола, на който седи Маршал. Но Маршал вкарва вътре малки деца, Алдемар се отказва, Маршал - не. Докато сапьора му разминира стола, той държи децата наблизо, и им свири на пиано и пее (фалшиво) „Ода на радостта“. Да, същата с която ни проглушиха ушите задето влязохме в ЕС.

Има взривяване на шахид (атентатор - самоубиец). Има взривяване на минаре с базука като начало на избиването на цялото село. Неуспешен - срещу 4 Хамъра пълни с хора с автомати и базуки, с картечница на всеки, нашите трима и един местен арабин излизат с пищовите и един по един ги избиват. И както винаги, лошия мре много трудно, накрая се стигна до бой с ножове. И лошият е убит с древна турска кама.