Драма (литература)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.
'Драмата е един от трите основни литературни рода (наред с лириката и епоса). В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основни видове: трагедия, комедия, гражданска драма.
Думата „драма“ (стгр. драма) означава „действие“. Води началото си от култа към Дионис. Изпитва влияния от Елевзинските мистерии и от култа към мъртвите по време на погребения са се възпроизвеждали събития, чиито герои са били мъртвите, както и от култа към героите. В драмата хората са призовани да задават въпроси а боговете да им отговарят. Също така на сцената на драмата няма жени.
Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V в. пр. Хр.
Трите жанра на старогръцката драма са трагедия, сатирна драма и комедия.
Съдържание |
[редактиране] Празник
Характеристика на понятието „празник“
Празничността е начин на съществуване на старогръцката драма и тя не може да бъде разбрана в същината си, без да се познават старогръцките празници.
[редактиране] Всепроникваща сакралност (религиозна функция)
В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника. Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за „високо“ общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане. Празнуващата общност се отдава на действия с голяма съпричастност, които се тълкуват като актове на установяване на дълбока връзка с отвъдния свят и със сакралното, на общуване (диалог) с божествата.
[редактиране] Прагматичност
В резултат на разиграваната сакрална комуникация хората очакват от божествата осигуряване на плодородието, потомството, богатството и благополучието за своята общност.
[редактиране] Ритуалност
Празникът в древността (и в Древна Гърция в частност) е бил свързан с някакво сакрално космическо събитие от митологичен характер борбата между силите на съзиданието и силите на разрушението, между светлината и мрака, живота и смъртта, космоса (порядъка) и хаоса (безредието), доброто и злото. Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение (на животно или растителен продукт). Обектът жертва се убива и разчленява на късове така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се „спасява“ светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.
[редактиране] Синтетичност
При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т. н.
[редактиране] Всеобщност
Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).
[редактиране] Игрови характер
Участващите в празника установяват „друг“, временно действащ, свят със свои закони за поведение и общуване. Празничното пренареждане на делничната структура освобождава потиснатите сили в отделните човешки същества.
[редактиране] Емоционалност
Древният празник се характеризира с начален страх, тревога, печал (поради настъпващите сили на мрака) и последващо общо облекчение, отпускане, радост и веселие.
[редактиране] Драматизация
Четвъртият компонент на креативното сътворяване на митове е драматизацията на събитията. Всъщност има нужда от познание за това как и кога да не бъдеш драматичен, а просто да бъдещ реалистичен. Обаче, както с научаването, основаното на фактите, описано по-горе (и с което драмата е дълбоко свързана), недраматичните познавателни методи, интелектуалната обмяна, чистата рационалност и други подобни, наистина са свързани само с определена част от живота, и за много хора тази част не е толкова голяма. Да, за много хора би било по-добре ако тази част се увелича малко, така те ще могат да действат с повече рационалност! Това е ползата от когнитивната терапия. Обаче, „логоцентрирания дискурс“ — моден постмодернистичен термин за взаимодействията, в който има акцент върху основателна дискусия – той може да се окаже прекален.
В живота също така има и възможност да се избяга отвъд границите и да се отиде твърде напред с определен замисъл, привличайки вниманието на елементи, които трябва да бъдат направени с повече чувства, отколкото с разум. И вие трябва да си позволите определено количество чувства в живота ви. Аз мисля, че ние се нуждаем от около 5% мегаломания, наистина вярвайки във величието ни поне в определени ситуации. Вие можете да преживеете това като не сте толкова скромни. Защото скромността, както знаете, може да бъде прекалена. Такава е целта на карнавалите и маскените балове — да помогнат на хората да се свържат с това да бъдат скандални, да си позволят на вътрешните супергерой, крал и драматична кралица де се изразят и забавляват.
Драмата е артистична разработка и обединение на поезия, танц, изкуство, и история и това е една от най-естествените функции на човечеството. Това е, което сме правили в пещерната ера: разигравали сме историите за героичните ни търсения. Били пада в дупка и ние трябва да ползваме нашата находчивост, за да го измъкнем. Сара ни помага да пленим кенгуру и нека кажем на всички как тя е направила това (вж на статия за героизма на тази интернет страница).
