Дъмбени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дъмбени

Данни
Население:	349 (2001)
Надм. височина:	1077 м
Геогр. положение:	40° 34' 60 сев. ш. 21° 8' 60 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Дъмбени или понякога книжовно Дъбени (на гръцки: Δενδροχώρι, Дендрохори, катаревуса: Δενδροχώριον, Дендрохорион, до 1926 година Δύμπενι, Димбени или Ντέμπενι, Дембени, на македонски литературен език: Д'мбени) е село в Република Гърция, в община Кастраки, Ном Костур (Кастория), Област Западна Македония с 349 жители (2001).

Съдържание

1 География
2 История
- 2.1 В Османската империя
- 2.2 В Гърция
3 Родени в Дъмбени
4 Литература
5 Външни връзки
6 Бележки

[редактиране] География

Дъмбени е разположено на 15 километра северозападно от номовия център Костур и на 6 километра източно от центъра на общината село Косинец (Йеропиги) в южните поли на планината Виняри част от планината Орлово (Малимади). Селото традиционно е разделено на две махали - източната Каменска махала и западната Кланченска махала.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Селото е основано от преселници от селата Берик, Горно Сливени, Сайново, Баница и Света Петка като и до днес в дъмбенските родове се знае кой откъде е. В края на 19 век селото е чисто българско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Дъмбини е посочено като село със 280 домакинства с 800 жители българи.^[1] През учебната 1878-1879 година в дъмбенското училище започва да се преподава на български език^[2]. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Дъмбени има 1 650 жители българи.^[3] В началото на 20 век всички жителите на Дъмбени са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 640 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.^[4]

Дъмбенци участват активно в Илинденското въстание и селото е изгорено от османските войски, като над 70 жители на селото загиват^[5].

[редактиране] В Гърция

След Балканската война в 1912 година селото попада в Гърция. В 1913 Дъмбени има 1207 жители, а в 1920 – 944. В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Дендрохорион. Преброяването от 1928 показва 866 жители. В 1932 година в селото има 180 българофонски семейства, всички с изявено „българско национално съзнание“. Преброяването от 1940 сочи 794 жители. До 1940 година от селото има много голяма емиграция в България - изселват се 50 семейства - и отвъд океана. По време на Втората световна война дъмбенци се включват акивно в българската паравоенна организация „Охрана“ и в селото има подразделение на Македоно-българския комитет и стационарна чета на организацията.^[6] В 1945 година в Дъмбени живеят 780 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“.

Селото е напълно разрушено през юни 1948 година по време на Гръцката гражданска война и всичките му около 1000 жители бягат в Югославия, България или другите социалистически страни. Според преброяването от 1951 година в селото живеят 19 души. В 1957 година в Дъмбени, както и в съседните села Косинец (Йеропиги), Смърдеш (Кристалопиги) и Въмбел (Мосхохори) са заселени влашки номадски семейства от Епир. През 1961 и 1971 година селото има съответно 450 и 352 жители.

[редактиране] Родени в Дъмбени

Апостол Грежов (1861 - 1935), български просветен деятел и революционер
Васил Пуйовски (1946 - ), македонски поет
Васко Караджа (1923 - ), македонски поет
Лазар Москов (1877 - 1902), български революционер
Лазар Поптрайков (1876 - 1903), български революционер

[редактиране] Литература

Лазо Попјаневски, Костурското село Д’мбени (Скопје, 1996)
Христо Силянов. „Дъмбени и дъмбенци“ от „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“

[редактиране] Външни връзки

Dambeni. Gone but not forgotten.

[редактиране] Бележки

↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, с. 32.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203, Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 37
↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)