Евренос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евренос бей османски пълководец |
|
Роден: | 1288 (традиционна дата) Балъкесир, днес Турция |
---|---|
Починал: | 17 ноември 1417 (традиционна дата) Енидже Вардар, днес Гърция |
Хаджи Гази Евренос бей (на турски: Hacı Gazi Evrenos Bey) е прочут османски пълководец, основател на прочутата османска фамилия Евреносоглу, една от четирите древни османски пълководчески фамилии.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Евренос е роден в провинция Балъкесир в бейлика Кареси около 1330, а според традиционната датировка в 1288 година. Истинското му име е Еврен, а наставката -ос получава от гръцкото население в Анадола и Тракия. До 1361 година служи на правителството на Кареси, а след като османският военачалник Орхан Гази завладява бейлика, Евренос бей преминава на османска служба. Евренос е сред основните османски пълководци при завоюването на Балканския полуостров и служи при четири султана - Орхан I, Мурад I, Баязид I и Мехмед I. Евренос командва лявото крило в Черноменската битка през 1371 година, а след това презвема последователно Ипсала, Гюмюрджина, Сяр, Дойран, Прилеп, Скопие и Призрен. Получава като удж Скопско. Взима участие в Никополската битка в 1396 година.
Евренос умира около 1400 година (според традиционната датировка в 1417 година на 129 години) в Енидже Вардар (днес Яница, Гърция). В 1419 е погребан в мавзолей, който след реставрация през 19 век е запазен и до днес.
Евренос учредява вакъф върху обширни земи в Гюмюрджинско и Серско. Това е сред най-дълго просъществувалите вакъфи в империята, като наследници на Евренос бей го управляват до Балканската война (1912-1913).[1]
[редактиране] Бележки
- ↑ Мутафчиева, Вера (1999). „Османска социално-икономическа история“. София: ИК „Петър Берон“. ISBN 954-402-040-3.
[редактиране] Източници
- I. Melikoff, Encyclopedia of Islam, second edition, Vol. 2, 720-1
- Vasilis Demetriades, The Tomb of Ghazi Evrenos Bey at Yenitza and Its Inscription, Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London, Vol. 39, No.2, pp. 328-332 , 1976