Сяр
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сяр | |
---|---|
Данни | |
Население: | 54 266 (2001) |
Надм. височина: | 39 м |
Геогр. положение: | 41° 5' 8 сев. ш. 23° 32' 59 изт. д. |
Пощ. код: | 621 00 |
Тел. код: | 23210-2 |
Сяр или Сер (изписване преди 1945 година Сѣръ, на гръцки димотики: Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, на турски: Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на Дем Сяр и на Ном Сяр, част от административната област Централна Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в Серското поле на 24 километра източно от река Струма в южното подножие на планината Шарлия (на гръцки Βρόντος, Врондос). Наброява 54 266 жители.
[редактиране] История
Градът е построен още преди Троянската война от пеоните. През 1368 е превзет от османските турци. В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Сяр, че населението му е 15 000 турци, 5 000 гърци и българи и няколко еврейски семейства.[1] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника" в 1873 година в Серес има 3 743 домикинства - 3 500 мюсюлмани, 4 900 българи и 3 600 гърци.[2] Според Васил Кънчов в началото на 20 век Сяр има 28 100 жители, от които 11 500 турци, 11 000 гърци, 2 500 евреи, 2 200 българи, 500 цигани и 400 черкези,.[3] В първото десетилетие на 20 век по-голямата част от българското население на Сяр е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на града се състои от 360 българи екзархисти, 2 000 българи патриаршисти, 128 българи протестани, 5 105 гърци, 1 380 власи, 12 албанци и 318 цигани. [4]
Сяр е освободен от османска власт от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война градът е завзет от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включен в рамките на Гърция.
[редактиране] Личности
- Кочо Мавродиев (1860-1913), български просветен деец
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |