Елън Г. Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елън Г. Уайт американска религиозна писателка

Родена:	26 ноември 1827 Горхам, САЩ
Починала:	16 юли 1915 Света Елена, САЩ

Елън Гулд Уайт (на английски: Ellen Gould White), позната в България и като Елена Вайт, по рождение Хармон (англ. Harmon) (1827 - 1915) е известна като много продуктивна християнска писателка, чиито творби са преведени в цял свят.

Заедно със съпруга си, Джеймс Уайт (на английски James Springer White), са едни от съоснователите на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Елън Г. Уайт е била заедно с нейните родители член на методистката църква, където тя се кръщава през 1842 г. Тъй като нейните родители поддържали разбиранията на Милъристите, били изключени от методистката църква през 1843 г. В резултат Елън Г. Уайт се присъединява към адвентистите.

По голямата част от живота си живее в Съединените американски щати. От 1890 до 1900 живее в Австралия. Елън Уайт посещава също така и някои европейски страни.

Според свиделството на очевидци е притежавала Елън Уайт пророческа дарба. По време на нейните видения, които са предадени след 1844 г., е чувствала една особена божествена близост и специално поръчение, което е предавала устно и писмено. Нейните видения са допринесли много за утвърждаването на учението и развитието на Църквата на адвентистите от седмия ден. Елън Уайт не е прибавила нови догми чрез нейните видения, а само е потвърдила съществуващи разбирания за определени библейски учения.

Елън Уайт никога не е претендирала за титлата "пророчица", но по-скоро - Божия вестителка. Тя нарича своите свидетелства "по малката светлина" (англ. lesser light), която води хората към "голямата светлина [Библията]" (виж Colporteur Ministry, Ellen G. White Writings, стр. 125 (CM 125)).

Въпреки това нейната роля и значение се приемат от различни адвентисти по различен начин. Докато някои виждат в нейно лице и в нейните писания една пророческа водеща роля, други я разглеждат като духовна писателка, чиито писания служат повече за лично духовно насърчение.

Ръководството на световната Църква на адвентистите от седмия ден оценява писанията й като "дарба на пророчеството" и един "глас на истината", които са полезни за "утеха, ръководство и наставление" (виж 18-то основно учение на ЦАСД). Същевремено подчертава църковното ръководство, че писанията на Елън Уайт не са в никакъв случай равнопоставени на библейските писания, още повече, че единствено Библията е критерий и мащаб за всичко (виж 1-то основно учение на ЦАСД).

Съдържание

1 Ранни години, семейство, религиозен опит
- 1.1 Ранни години и първи религиозни опитности
- 1.2 Семейство
2 Дейност и влияние
3 Книги и компилации от Елън Г. Уайт (Елена Вайт) на български
4 Книги за Елън Г. Уайт (Елена Вайт) на български
5 Външни връзки

[редактиране] Ранни години, семейство, религиозен опит

[редактиране] Ранни години и първи религиозни опитности

Елън Хармон и близначката й Елизабет са родени в един чифлик близо до Горхам, Мейн. Тя била едно от осемте деца. Кратко време след рождението й, баща й се преселил в Портланд, Мейн, където произвеждал шапки.

Отначало изглеждало, че Елън ще порасте като всяко момиче от многодетно семейство. Но когато на деветгодишна възраст веднъж се връщала от училище, едно дете я ударило в лицето с камък. Поради тежката травма тя останала в безсъзнание за три седмици. Години наред страдала от последиците на това нещастие. Тази злополука я отслабила телесно и нервно толкова, че трябвало да напусне училището. До този момент тя е имала две или три години обучение, което е обичайно за момичетата в Америка по онова време. Предсказвали й само още малко живот.

През март 1840 г. Уилям Милър бил в Портланд и изнесал няколко беседи на ул. Каско (англ. Casco). Цялото семейство слушало неговите проповеди за Второто пришествие. Елън била на 12 години и се убедила заедно с брат си Робърт, че това е истина. Цялото семейство станало част от последователите на движението на Милър. Докато посещава лециите на Уилям Милър, започнала да изпитва силно чувство на вина от това, че е изпълнена с грехове, обзета е от ужаса да бъде вечено изгубена. Самата тя разказва, че е прекарвала много нощи в сълзи и молитви и това състояние е продължило няколко месеца.

През лятото на 1842 г. сем. Хармон се намирали в Бъкстон на едно методистко събрание. Елън и сестра й решили да се кръстят. Слушали една проповед: “Аз ще отида при царя и ако загина, нека загина” /Естир/. На 26 юни 1842 г. /неделя следобед/ на предложението за кръщение Елън се отзовала заедно с още 11 човека. Проповедника я попитал: “С поръсване или с потапяне?”. Тя решила с потапяне. Елън била на 14 години и 7 месеца. По-късно същата година дошъл отново Милър. В това време Елън имала два съня. Единия - Небесния храм, а в другия видяла Исус, който й казал: “Не бой се!”. Тя получила мир в душата си, докато физическото й състояние било критично. По това време тя отишла при един адвентистки проповедник на име Леви Стокмън (англ. Levi F. Stockman) и му разказала своите опитности. Когато я изслушал, той й казал: “Елън ти си само едно дете. Твоята опитност е твърде голяма. Исус може би те подготвя за едно голямо и специално дело…”

От начало Елън срещала съпротива и неразбиране. Адвентистите били настроени скептично против всякакви манифестации на видения и откровения. Най-напред съпротивата дошла от групата в Портланд, където живеели родителите й. Но водителите на вярващите в Портланд застанали на нейна страна. Около 60 души адвентисти се съединили в подкрепа на Елън Хармон.

[редактиране] Семейство

През 1846 г. Елън Хармон се оженила за Джеймс Уайт, един млад човек на 25 години, който проповядвал по време на милъровото движение за пробуждане. Религиозната му ревност била надмината само от неговата бедност. Кратко време след встъпване в брак те прочели заедно един трактат от Йосиф Бейтс, в който библейски се аргументирало, че седмият ден е Божията събота. Скоро те възприели това учение и били приети в онази малка, но постоянно растяща група адвентисти, съблюдаващи съботата.

Въпреки че бил проповедник, Джеймс Уайт не притежавал никаква църква и нямал редовен доход. Затова се видял принуден да започне някаква работа в земеделското стопанство, дърварство или в железниците. Тъй като жена му се чувствала задължена да сподели с милъровата група истините, които Бог й открил, той я придружавал навсякъде. Поради бедността им тези пътувания били извънредно уморителни.

На 26 август 1847 г. дошло на бял свят първото им дете Хенри. Другите три деца се родили в следващите 13 години. Обаче най-малкото починало няколко месеца след раждането си, а най-големият син - три години по-късно. Тъй като се налагало често да пътува, Елън Уайт трябвало да поверява децата си на други хора. Много писма до децата й свидетелстват, че ги е обичала така, както една майка може да обича. Голяма грижа за нея била честата й раздяла с тях, когато трябвало да присъства на конференции, лагерни събрания и други срещи.

[редактиране] Дейност и влияние

Елън Г. Уайт е жена със забележителни духовни дарби, живяла през по-голямата част от живота си в XIX в., но нейните литературни произведения и обществена дейност са оказвали и оказват въздействие върху милиони хора по цял свят от тогава до наши дни.

Елън Уайт е написала повече от 5000 статии за периодични издания и 49 книги, като в някои книги е взаимствала исторически данни и описания от други автори. В наше време са направени компилации от нейни ръкописи, с което броят на книгите й на английски език достига цифрата 100. Тя е най-превежданата жена писател в цялата световна история на литературата, както и най-превежданият американски автор: "Тя е написала и публикувала повече книги, на повече езици, и трудовете й са по-разпространени от тези, на която и да е жена в историята" (James, George Wharton, California Romantic and Beautiful (1914), стр. 319,320). Произведенията й обхващат широк спектър от теми - религия, образование, здраве, социални взаимоотношения, евангелизъм, пророчества, издателска дейност, хранене, мениджмънт. Нейният шедьовър върху успешния християнски живот, книгата “Пътят към Христа” (англ. Steps to Christ), е издадена на 150 езика в повече от 100 милиона екземпляра. Венецът на нейното литературно творчество е пенталогията “Конфликтът на вековете”, която обхваща борбата между доброто и злото от сътворението на света до драматичния край на световната история.

В края на миналия век Елън Уайт предупреждава, че:

Сан Франциско ще бъде разрушен;
тютюнът е отрова;
рентгеновите лъчи могат да бъдат опасни;
градовете ще бъдат замърсени;
наркоманията сред младежите ще стане световен проблем.

Елън Уайт пише за вредата от тютюна през 1864 г., когато повечето лекари предписвали пушенето като лекарство срещу белодробни болести! Говори срещу приемането на храни, богати на мазнини и захар, десетилетия преди медицината да се изкаже върху пагубния им ефект върху човешкото тяло. През 1860 г. пише за раковите заболявания по начин, който хвърля светлина върху този проблем далеч преди първите научни изследвания. През 1906 г. заявява, че рентгеновите лъчи могат да бъдат опасни за здравето. Някои от предсказанията й за развитието на религиозния свят, направени от 1850 до 1880 г., се изпълняват с удивителна точност.

Елън Уайт е била не само писател, но и добър оратор. Понякога е говорила пред аудитория от 20 000 души. Съветите й за здравословен начин на живот продължават да дават изключително точна информация и са широко приети от научния свят и от медицинската общност (виж например Clive M. McCay). Помогнала е да се създадат множество болници, училища и издателства, които са основата на световната адвентна здравна, образователна и издателска дейност.
Нейното богато литературно наследство продължава да говори на съвременния човек. Всичко това е постигнато от една бедна и скромна жена без образование, но богата с вяра в Бога и с духовен опит.

В лексикона “Речник на американски биографии” за големия й жизнен път са казани думите:

“Нейното място в деноминацията беше единствено по рода си. Тя не претендираше да бъде ръководителка, но изключително един глас, една вестителка, която предава Божиите вести на народа Му. Нейният живот беше отбелязан с дълбока скромност и високо духовно влияние. Нейните вести допринесоха главно за единство на църквите на адвентистите от седмия ден” (Том 20, стр. 98 - англ.).

[редактиране] Книги и компилации от Елън Г. Уайт (Елена Вайт) на български

Пътят към Христос (или "По-добрия път"), 1999 г., 128 стр. - ISBN 954-719-011-3 и ISBN 954-719-172-1
Животът на Исус Христос, 1999 г., 534 стр. - ISBN 954-719-038-5
Патриарси и пророци, 536 стр. - ISBN 954-719-024-5
Пророци и царе, 1995 г., 382 стр. - ISBN 954-719-025-3
Деяния на апостолите, 279 стр.
Великата борба, 485 стр. - ISBN 954-719-004-0

Възпитание, 1999 г., 283 стр. - ISBN 954-719-001-6
Евангелизъм - книга 1-3 (136 стр., ISBN 954-719-104-7; 183 стр., ISBN 954-719-112-8 и 232 стр., ISBN 954-719-113-6)
Пенсионна възраст, София : Ел Уай, 2004 г., 160 стр. - ISBN 954-788-030-6
По стъпките на Великия Лекар, 432 стр.
Служители на евангелието, София : Ел Уай, 2001 г., 443 стр. - ISBN 954-788-014-4
Събитията на последните дни, 244 стр.
Съвети към домоуправителите, София : Ел Уай, 2004 г., 238 стр. - ISBN 954-788-019-5
Съкровища от свидетелства - том 1-3 (585, 568 и 455 стр.)
Съкровище в пръстен съд - живот, дейност и възгледи на Е. Г. Вайт, 543 стр. - ISBN 954-719-034-2
Ум, характер, личност - книга 1-4 (131 стр., ISBN 954-719-052-0; 244 стр., ISBN 954-719-053-9; 217 стр., ISBN 954-719-054-7 и 230 стр., ISBN 954-719-055-5)
Чудото на благотворителността, София : Ел Уай, 2004 г., 216 стр. - ISBN 954-788-010-1

[редактиране] Книги за Елън Г. Уайт (Елена Вайт) на български

Кръстев, Кремен Младенов. Пророкът - човек на всички времена, София : Ел Уай, 2002 г, 82 стр. - ISBN 954-788-006-3
Куун, Роджър. Елън Уайт и вегетарианството, София : Интеграл Г, 2001 г., 32 стр. - ISBN 954-8859-29-7
Найт, Джордж Р. Живеене с Е. Уайт, София : Ел Уай, (2005 г.), 140 стр. - ISBN 954-788-033-0
Найт, Джордж Р. Как да четем Е. Уайт, София : Ел Уай, (2005 г.), 124 стр. - ISBN 954-788-032-2
Найт, Джордж Р. Среща с Е. Уайт, София : Ел Уай, (2005 г.), 124 стр. - ISBN 954-788-031-4