Емилиян Станев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Емилиян Станев български писател |
|
| Роден: | 28 февруари 1907 Велико Търново, България |
|---|---|
| Починал: | 15 март 1979 София, България |
Емилиян Станев e псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Роден е на 28 февруари 1907 г. във Велико Търново. Детството си прекарва най-вече в градовете Велико Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. Още от малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и вследствие на това в произведенията на Емилиян Станев тя често е описана. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София, където известно време учи живопис при проф. Цено Тодоров. През 30-те години записва финанси и кредит в Софийския университет. През 1932-1944 е чиновник в Софийската община, а през 1945 е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много хора от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и други, които оказват сериозно въздеиствие на произведенията, които той пише в по-късната част на кариерата си. Започва да публикува през 1931.
Първата му книга - сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът "Сами"(1940г), с който поставя началото на цикъла от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своят разказ "Иван Кондарев", в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са на по-философска тематика. В тези свои творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Тихик и Назирий", "Антихрист"(1970), "Търновската царица" (1974) и др.
Къщата, в която е живял, се намира на улица Юрий Венелин в София.
