Септемврийско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Позив от Врачанския революционен комитет към войниците, изпратени да потушат Септемврийското въстание.

Септемврийското въстание от 1923 г. е организирано от Българската комунистическа партия (БКП) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с преврата от 9 юни. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към "установяване на работническо-селско правителство" в България^[1], а не към преобразуване на обществения строй на страната в комунизъм.

Съдържание

1 Неутралитет на БКП и подготовка на въстанието
2 Начало на въстанието
3 Въстанието в Северозападна България
4 Въстанието в други части на страната
5 Причини за неуспех
6 Последици от въстанието
7 Септемврийското въстание в изкуството
8 Външни препратки
9 Източници

[редактиране] Неутралитет на БКП и подготовка на въстанието

По отношение на Деветоюнския преврат и последвалото го Юнско въстание ръководството на БКП заема позиция на неутралитет, тъй като смята случващото се в страната за "борба за власт между градската и селската буржоазия". Тази позиция е плод на схващанията на старите дейци на партията, начело с Димитър Благоев и Тодор Луканов, които смятат, че в България не е назряла революционна обстановка.

Същевременно, множество партийни организации в страната се обявяват за противодействие на преврата, някои дори се включват в Юнското въстание. Българският генерален секретар на Коминтерна Васил Коларов изпраща телеграма до ръководството на БКП (т.с.), в което го съветва да "действа решително, даже със Стамболийски", но в крайна сметка единни действия в подкрепа на въстанието на БЗНС не са предприети.

В началото на август 1923 е свикан пленум на ЦК на БКП (т.с.), на който младите и радикално настроени дейци на партията, начело с Георги Димитров и Васил Коларов, подкрепени и от Коминтерна надделяват в полза на организирането на ново въстание. За участие в него са привлечени левицата на БЗНС и някои анархисти. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието.

Правитeлството взема мерки за осуетяване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на БКП на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието започва да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на който, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Планът на въстанието предполага то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта на въстанието не е промяната на държавния строй, а само "установяването на работническо-селско правителство".^[1]

[редактиране] Начало на въстанието

Карта на Септемврийското въстание

Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко на 13 срещу 14 септември. Присъединява се и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, те се оттеглят в планините. На 12 септември в Стара Загора е съставен акционен комитет, който решава в окръга да се вдигне въстание на 19 срещу 20 септември. Въстанието започва в Стара Загора в уреченото време, но е бързо смазано от правителствените части. По същото време се вдига Нова Загора, като градът и почти цялата околия са овладени от въстаниците. Отново на 19/20 септември въстават селата в околностите на Чирпан, като е направен неуспешен опит за завземане на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско позволява на правителствто да мобилизира силни войскови части и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено упорити боеве се водят за селата Мъглиж, Енина и Шипка.

Междувременно в Северозападна България революционен комитет, в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов обявява въстанието на 22 септември. На 23 септември сутринта под ръководството на Христо Михайлов е завзет град Фердинанд. Правителството изпраща силна войскова част от Враца, която след сражение отблъсква въстаниците от града. На свой ред, въстаническа дружина, начело с Георги Дамянов отблъсква войската и наново завзема града. Междувременно въстанието избухва в почти всички села от околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците завземат Берковица, ден по-рано - Лом. Въстанически позиции са разположени в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.

[редактиране] Въстанието в Северозападна България

Правителството на Цанков, което не се радва на широка обществена подкрепа, но се опира на армията, обявява военно положение на 22 септември и мобилизира големи войскови сили за справяне със въстанието. Срещу въстаниците се сражават и цивилни доброволци, наречени шпицкомандаджии.

В помощ на обкръжения от въстаниците в Лом конен полк е изпратено подкрепление от Видин. Силите на въстаниците са подпомогнати от едно оръдие под командването на поп Андрей, но то не успява да наклони силите в тяхна полза. След тридневни улични боеве правителствените войски завземат Лом.

На 25 септември сутринта, под ръководтсвото на Гаврил Генов, въстаниците нападат насочващите се в гръб на въстанието във Фердинанд войскови части при гара Бойчиновци и след ожесточено сражение ги разбиват(Бойчиновски бой). Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, но след сражение с провителствени войски са отблъснати. Въстанически сили също са разбити след ожесточен бой при Брусарци с частите на Видинския гарнизон. В същото време е преодоляна съпротивата на въстаниците в Петроханския проход. Многобройни тежковъоръжени войскови части напредват в посока към Фердинанд и Берковица. За да спаси въстаниците от пълно изтребление, ръководството дава заповед за отстъпление в посока към Югославия. На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд. На 28 и 29 септември се водят само откъслечни боеве между отстъпващите въстаници и армията.

[редактиране] Въстанието в други части на страната

Улица "13 септември" в гр. Мъглиж, наречена така в чест на избухването на въстанието

В Пловдив и околността въстание практически не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, сред които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безуспешно атакуват гара Саранбей.

След заминаването на Димитров и Коларов за Северозападна България, в София не се предприемат подготвителни мерки за въстание. Причината за това е, че софийската организация на БКП е доминирана от привърженици на легалната съпротива срещу режима на Цанков. В крайна сметка е организиран военнореволюционен комитет в състав Антон Иванов, Димитър Гичев и Тодор Атанасов, но той е разкрит и членовето му са арестувани още на 21 септември. Неизбухването на въстанието в София позволява на правителството да използва силните военни части, съсредоточени там срещу въстаниците в други части на страната.

Въстанието избухва в ограничен мащаб в Ихтиманско и Самоковско, както и в отделни села в околностите на София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, но въстаниците са бързо разгромени от силни войски, дошли от София.

Още преди началото на въстанието межд БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие и двете страни не спазват споразумението. В Петричко въстава само Разложка околия. ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След кратки въоръжени действия, въстаниците се оттеглят в планините.

Въстание избухва в отделни села в Търновско, Шуменско и Бургаско.

[редактиране] Причини за неуспех

Има множество и различни причини за неуспеха на въстанието. Арестите на опитни комунистически дейци в началото на септември води до слаба организация на въоръжените действия. Не избухва въстание в големите индустриални центрове - София, Варна, Бургас, Пловдив, където са съсредоточени немалка част от привържениците на БКП. По този начин се дава възможност на правителството да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони. Армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на БЗНС и БКП.

[редактиране] Последици от въстанието

Арестувани въстаници през есента на 1923 във Враца

След потушаването, правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град Фердинанд. Избивани са и дейни комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието. Жертвите сред цивилното население са оценявани на повече от 2 000 души (в историографията от периода 1944-1989 данните възлизат на 30 000 души).

След разгрома на въстанието лидерите му Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Югославия, а оттам в Съветския съюз. Някои от бунтовниците остават в страната и действат като чети в планините, а други емигрират в Югославия.

В българската историография от периода 1944-1989 година Септемврийското въстание се описва като първото антифашистко въстание в Европа, а правителството на Цанков - като фашистко. След 10 ноември 1989 повечето български историци отхвърлят идентификацията на режима на Цанков с фашизма.

[редактиране] Септемврийското въстание в изкуството

Септемврийското въстание и жестокостите при потушаването му предизвикват силна реакция сред тогавашната българска интелигенция. Сред по-известните произведения, посветени на въстанието са поемата "Септември" на Гео Милев, романът "Хоро" от Антон Страшимиров и картината "Септември 1923" на Иван Милев. Сред другите известни произведения са стихосбирките "Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев и "Жертвени клади" на Асен Разцветников. Те двамата, заедно с Ангел Каралийчев, автор на книгата с разкази "Ръж" после дълго биват квилифицирани като септемврийското поколение писатели.

В периода 1944-1989 година в населени места, чиито жители са участвали във въстанието, са издигнати негови паметници.