Златен рог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Златен рог.
Златният рог (на турски Haliç, Халич; на гръцки Χρυσό Κέρας, Хрисо Керас) е залив на границата между Босфора и Мраморно море с дължина 12,2 км, ширина 92-120 м и дълбочина 47 м. В повечето езици Златен рог е превод на гръцкото название на залива. Около Златния рог се намират различни квартали на Истанбул.
Над Златния рог са построени няколко моста, най-известният от които е Галата, свързващ едноименния известен квартал на стария Истамбул. По поръчка на султан Баязид II известният италиански художник и конструктор Леонардо да Винчи предлага през 1502 г. проект за мост над Златния рог. 500 години по-късно тази идея е доразработена от турския архитект Бюлент Гюндьор и ще бъде построен мост - точно копие на моста на Леонардо с дължина 240 м, ширина 8 м и височина над залива 24 м.
Районът около Златния рог се населва след падането на Константинопол под Османска власт от живеещите в града гърци, евреи, италиански търговци и други немюсюлмани, формирайки известния днес квартал на града - Фенер (Фанар). Този район става естествено място за построяването на християнски храмове. Там се намира и седалището на Вселенската патриаршия, известната българска Желязна църква, а между 1871 и 1913 година и седалището на Българската екзархия.
На по-късен етап е заселен и отсрещния бряг на Златния рог. В момента районът на залива е сред най-атрактивните за туристи места в Истанбул, което се дължи на историческата му слава и естествената му красота.
