Изгаряне на книги

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изгарянето на книги е обществена практика на масово унищожаване на информационни носители (книги, свитъци, съвременни носители - CD, грамофонни плочи и други). Обикновено се извършва публично и е мотивирана от морални, политически или религиозни съображения.

[редактиране] Исторически примери

[редактиране] Династия Цин

През 212 г. пр.н.е. първият император на Китай Цин Ши Хуан организира унищожаване на писанията и избиване на философите, които не принадлежат към официално подкрепяната легитимистка философска школа.

По-късно привържениците на Конфуций възстановяват влиянието си (при династията Хан) и пропагандират акцията на Цин Ши Хуан като най-голямото престъпление в историята.

Всъщност действията на императора и съветника му Ли Ши, дал идеята за акцията, имат и друга страна — те са част от процеса на стандартизация на писменността и образованието и позволяват на Китай да поддържа единно културно пространство, силна държава и развити технологии през следващите 22 века.

[редактиране] Късна Античност

Появата и разпространението на християнството в края на Античността са съпътствани от религиозна нетърпимост и многобройни прояви на фанатизъм, резултатът от които е унищожаването на голямо количество антични книги и библиотеки.

През 392 г. Серапеумът, съдържащ част от библиотеката на Александрия, е разрушен и опожарен по заповед на патриарха на Египет Тоефил. При този погром е убита една от последните ярки личности на Древността — Хипатия.

[редактиране] Ранно Средновековие

Тази епоха е характерна с постоянното възникване на религиозни разцепления (ереси), като възстановяването на църковното единство винаги е съпровождано с унищожаване на еретичната литература.

Халиф Омар през 7 век унищожава библиотеката на Александрия.

[редактиране] Светата инквизиция

През 80-те години на 15 век инквизиторът Торквамеда организира изгарянето на нехристиянската литература в Испания, по-специално еврейският религиозен сборник Талмуда. След отвоюването през 1492 г. на Гранада от маврите инквизиторите унищожават и арабските книги. Испания на Фернандо и Изабел става първата тоталитарна държава, опитваща се да контролира съзнанието и мислите на поданниците си.

[редактиране] Нацистка Германия

Писателят Хайнрих Хайне пише още през 1821г. „Там където изгарят книги, изгарят накрая и хора.“ (Dort, wo man Bücher verbrennt, verbrennt man am Ende auch Menschen). Един век по-късно нацистите изпълняват пророчеството му.

От 10 май до 21 юни 1933 г. в Берлин и други немски градове са изгорени публично книгите на еврейски автори и произведения, определяни като "негермански".

[редактиране] Съветският лагер

Бившият Съветски съюз и другите социалистически държави практикуваха претопяване на книги, които се смятаха за отклоняващи се от идеологическата линия. В България така бяха унищожени "Люти чушки" на Радой Ралин, "Фашизмът" на Желю Желев (тя беше горена и от политически противници на автора по времето, когато той беше президент след 1989 г.), и др.