Ислямофобия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ислямофобията е определяна като феномен[1] — предразсъдък срещу или демонизиране на мюсюлманите, — който се изразява в цялостно негативно отношение, насилие, тормоз, дискриминация и стереотипизиране (в това число тенденциозно отношение от страна на медиите).[2][3] [4] Произхода на термина може да се проследи до 80-те[5] или 90-те[6] години на 20 век, макар че истински популярен в разговорната реч става след атентатите от 11 септември 2001.[7][8] Кофи Анан, генерален секретар на ООН, заявява на конференция на организацията през 2004 г.: „Когато света е принуден да създаде нова дума, за да означи широко разпространената биготрия, това развитие е тъжно и тревожно. Такъв е случая с ислямофобията.“[6][9]
Анджа Рудигер, изпълнителен координатор на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията, твърди че вече е неприемливо да се използва цвета на кожата като атрибут за оразличаване на хората и че религията и културата са се превърнали в „маркери за привидно „естествените“ начини за защита.“ Според нея исляма е „новият „друг“...“[10][11]
Британският тръст "Runnymede" описвя ислямофобията през 1997 г. като становище, че исляма няма ценности в сравнение с други култури; че е по-„нисш“ от западния свят; че е по-скоро проповядваща насилие политическа идеология, отколкото религия; че критиката му към запада е несъстоятелна; че дискриминативните практики срещу мюсюлмани са оправдани.[12]
Американският писател Стивън Шуорц, директор на Център за ислямски плурализъм, предупреждава за реалната тенденция към обвиняване на всички опоненти на ислямския радикализъм в ислямофобия, но отбелязва феномена като безспорно реален. Той дефинира термина като цялостно заклеймяване на исляма и историята му като екстремистки; отричане съществуването на умерено мюсюлманско мнозинство; определянето на самия ислям като световен проблем; посочване на мюсюлманите като безспорни виновници във всеки конфликт в който са страна; и подбуждане към война с исляма като цяло.[13]
Британският писател и академик Кенан Малик критикува концепцията за ислямофобията, наричайки я „мит“. Малик твърди, че тя бърка дискриминацията срещу мюсюлманите с критиката към исляма и се използва, за да приглуши критиката към религията, включително мюсюлманската такава, отправена от потенциални религиозни реформатори.[14] Писателят Салман Рушди е сред подписалите се под декларация през март 2006, наричаща ислямофобията „окаяна концепция бъркаща критиката към исляма като религия и стигматизацията на онези, които вярват в нея.“[15] Философът Робърт Редекер коментира, че историята на термина показва, че думата ислямофобия е създадена от съзнателното усилие да се заглуши критиката към ислямските практики, в частност апартейда на жените.[16]
[редактиране] Бележки
- ↑ Kessler, Edward; Neil Wenborn (2004). „A Dictionary of Jewish-Christian Relations“, Cambridge University Press, стр. 429. ISBN 978-0-521-82692-1.
- ↑ Fredman, Sandra (2001). „Discrimination and Human Rights“, Oxford University Press, стр. 121. ISBN 978-0-19-924603-8.
- ↑ Haddad, Yvonne Yazbeck (2007). „Muslims in the West: From Sojourners to Citizens“, Oxford University Press, стр. 19. ISBN 978-0-19-514806-0.
- ↑ Islamophobia: A Challenge for Us All. Runnymede Trust, 1997, стр. 1, цитирано от Muzammil Quraishi. Muslims and Crime: A Comparative Study. Ashgate Publishing Ltd., 2005, стр. 60. ISBN 978-0-7546-4233-6. В началото на 1997 г. Комисията за мюсюлманите и ислямофобията във Великобритания, по това време част от организацията "Runnymede Trust", публикува консултативно издание за ислямофобията под председателството на проф. Гордън Конуей (Gordon Conway), заместник-ректор на Университета в Съсекс. Думата „ислямофобия“ е образувана от гръцкото окончание -фобия ('страх от -') със смислова употреба аналогична в ксенофобия или хомофобия.
- ↑ Runnymede 1997, стр. 1, цитирано от Quraishi 2005, стр. 60.
- ↑ 6,0 6,1 Кофи Анан. Изявление на генералния секретар по въпросите на ислямофобията. Публикация на ООН, 7 декември 2004 г.
- ↑ Dominic Casciani. Ислямофобията прониква в Обединеното кралство — доклад, BBC News, 2 юни 2004.
- ↑ Рима Бърнс Макгоуан (Rima Berns McGowan) пише в Muslims in the Diaspora (University of Toronto Press, 1991, стр. 268), че терминът „ислямофобия“ за пръв път е използван в неназовано периодично издание през 1991.
- ↑ Muzammil Quraishi, старши лектор по криминология в университета в Салфорд пише, че е „спорно е дали трябва да описваме дадено поведение като 'анти-мюсюлманско' или 'ислямофобия'. Ако приемем че и двете формулировки се отнасят до тип поведение, характеризиращ се с омраза и/или неприязън до степен на социална и икономическа изолация на мюсюлманите, то тогава ще трябва най-напред да установим обхвата на това поведение и да оценим как то влияе на престъпността...“ (Quraishi, Muzammil. Muslims and Crime: A Comparative Study, Ashgate Publishing Ltd., 2005, стр. 60).
- ↑ Anja Rudiger. Discrimination and Legislation, сесия 5, на конференция "Muslims in Europe post 9/11," St. Antony's-Princeton Conference, St Antony's College, Oxford, 26 април 2004 г.
- ↑ Вж. още доклада на Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията, "Summary report on Islamophobia in the EU after 11 September 2001" от Крис Алън (Chris Allen) и Йорген Нилсен (Jorgen S. Nielsen) от университета в Бирмингам, май 2002, най-големият проект за мониторинг на ислямофобията към днешна дата.
- ↑ Runnymede 1997, стр. 5, цитирано в Quraishi 2005, стр. 60.
- ↑ Stephen Schwartz. "The 'Islamophobes' That Aren't", FrontPage Magazine, 28 април 2005 г.
- ↑ Kenan Malik. "Islamophobia Myth", Prospect, февруари 2005.
- ↑ Salman Rushdie et al. "Writers' statement on cartoons", BBC News, March 1, 2006.
- ↑ [1]" L'islamophobie, l'arme des islamistes contre la laïcité."
