Хомофобия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος — ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните.^[1][2][3] Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на биготрия.^[4][5]

Съдържание 1 Етимология 2 Двойни асоциации и спорна употреба 3 Страх от идентификация с хомосексуалността 4 Интернализирана хомофобия 5 Законодателство и хомофобия 6 Вижте още 7 Бележки 8 Външни връзки

[редактиране] Етимология

Първоначално в английския език думата хомофобия е използвана, за да означи негативните нагласи и поведение спрямо хомосексуалните. За първи път думата е използвана в този смисъл в американското списание „Тайм“ от клиничния психолог Джордж Уейнбърг, който твърди, че идеята за термина му хрумнала по време на разговор с хомофилска група през 1965 г.^[6] и го популяризира чрез книгата си „Обществото и здравите хомосексуални“^[7] през 1971 г. Представлява комбинация от старогръцките думи φόβος(фобос ), означаваща „страх“ и представката ομο- от съществителното ομός, със значение „еднакъв“. По-стар синонимен термин е хомоеротофобия (homoerotophobia), изкован от д-р Уейнрайт Чърчил в книгата му „Хомосексуалното поведение сред мъжете“, 1967 г.^[8]

[редактиране] Двойни асоциации и спорна употреба

Фактът, че думата „хомофобия“ съдържа в себе си „фобия“, провокира някои теоретици да разкритикуват семантичното поле на понятието. Американските психиатри Уолтър Хъдсън и Уендел Рикетс например, критикуват „размиването“ на понятието, което се използва за всякакви негативни нагласи, вярвания или действия спрямо хомосексуалните. Те наблягат на разликата между интелектуалната негативна нагласа спрямо хомосексуалните (която наричат хомонегативизъм) и личните, афективни реакции спрямо тях. Хъдсън и Рикетс определят хомонегативизма, като многоизмерна конструкция, включваща осъдителни нагласи спрямо моралността на хомосексуалността, решения относно личните и социални взаимоотношения с хомосексуалните, както и всякакъв тип нагласи спрямо законодателството и социалното устройство, свързани с хомосексуалнистта. От друга страна според тях, хомофобията следва да се определя като емоционална и афектирана реакция, включваща страха, безпокойството, гнева, дискомфорта и омразата, които една личност може да изпитва в контакта си с хомосексуални лица, което може да включва или да не включва когнитивен компонент.^[9] Такава конкретизация на термина съвпада с определенията на Уайнбърг^[7] и критиката на Дейвид Хага към стриктно придържане към фобийната дефиниция при употребата на термина.^[10]

Психологът Грегъри Херек предлага термина „полов (сексуален) предразсъдък“, като по-подходящ от хомофобия, когато става въпрос за негативни нагласи спрямо хомосексуалните, тъй като не засяга мотивацията, набляга на по-широкия контекст на социалните психологически изследвания върху предразсъдъците и избягва осъдителната оценка спрямо подобни нагласи.^[11]

Като наставка обаче „-фобия“ се използва и извън специализираната терминология. Такива по характер например са думите русофоб и франкофоб, както и техните антоними — русофил и франкофил. Тези думи нямат за цел да определят патологично състояние, а да окачествят насоката на гледна точка по даден въпрос.

В замяна на термина хомофобия често се използват формулировки като сексизъм, хетеросексизъм, и хетеросексуализъм, с цел да се избегне асоциацията с фобия^[5]. Това се налага, за да се избягва понякога грешното тълкуване на термина, тъй като, макар да е възможно хомофобията да е проявление на психологични или психиатрични проблеми,^[12] като такова тя е рядко срещана и сама по себе си не представлява психично или психиатрично заболяване.

[редактиране] Страх от идентификация с хомосексуалността

Според теоретици като Калвин Томас и Джудит Бътлър хомофобията е преди всичко страх у хетеросексуалният да бъде идентифициран като хомосексуален.^[13] Тази теза изказва твърдението, че хомофобските емоции спрямо хомосексуалността са активен опит за дистанциране от негативно разгледаната категория и идентификация с един по-положително приеман социален статус. Това утвърждава личността в образа ѝ на хетеросексуална, в границите на хетеронормативността на мнозинството и избягване възможността за идентификация с хомосексуалността.

Американската психоаналитичка Нанси Чодоров разглежда мъжествеността като много по-чувствителна и ранима от женствеността. В традиционната концепция за предаването на мъжествеността на Фройд тя представя хомофобията като защитна реакция на мъжествеността срещу чуждия експресивен фемининен модел на отношение със света. За този тип момчета и мъже, които изпитват трудности със затвърждаването на собствената мъжественост, собственият аз, както и възприятието за околния свят, са заключени в бинарни опозиции по модела на архаичното митологично мислене — мъже/жени, силни/слаби, мъжествено/женствено, добро/лошо. Те подтискат експресивните фемининни модели на поведение и отношение с околните и затвърждават един положителен за тях, хетеросексуален аз-образ.^[14]

[редактиране] Интернализирана хомофобия

Интернализирана хомофобия (или его-дистонична хомофобия) се нарича проявата на предразсъдъци, която някои хомосексуални изпитват спрямо другиге като тях и към самите себе си. Такива хора изпитват дискомфорт и неодобрение спрямо собствената си сексуална ориентация и я пазят в дълбока тайна. Вътрешното противоборство между демонстрираната и желаната/реалната сексуалност води до клинични депресии и е причина за повишената склонност към самоубийство сред хомосексуалните юноши.^[1][15][16]

Хората, страдащи от интернализирана хомофобия често се опитват да решат проблема си чрез сексуално въздържание. (вж. Репаративна терапия)

Според Д. А. Милър, най-съществената характеристика на хетеросексуалната принадлежност у мъжа не е влечението към жени, а отричането на желание към други мъже.^{[източник?]} Милър и други автори смятат, че първопричина за хомофобията е сексизмът, според който жената е по-низша и подчинена на мъжа, а сексът служи за удоволствие единствено на мъжа и е форма на подчинение и експлоатация на жената. Поради това се смята за унизително един мъж да приема „женската роля“ по време на сексуален акт.

[редактиране] Законодателство и хомофобия

Българското законодателство не разглежда извършителите на деяния, мотивирани от хомофобия, макар тя да се приравнява от Съвета на Европа с расизма.^[17] В Наказателния кодекс хомосексуалните са споменавани само като субекти на престъплението (извършители), но не и като „обекти“ (като жертви на престъпления).^[18]

[редактиране] Вижте още

• Хетеросексизъм
• Хетерофобия
• Списък с гей-теми
• Престъпление от омраза

[редактиране] Бележки

[редактиране] Външни връзки

• Психиатрия на хомофобията — Сайт с преводни обзорни статии за възможните клинични корени на хомофобията.
• БГО Джемини - Въвеждащи сексологични термини - част втора